Читать «Вълшебният килим» онлайн - страница 5

Отговор на този въпрос дава отпечатаният разказ приказка «Вълшебният килим». От вдовицата на писателя става известно, че разказът е бил приложен към едно дълго писмо до лайпцигския издател Цигер и изпратен от този обратно по желание на Май. Имената и насоката на приказката, напомнящи омагьосващия свят на «Приказки от хиляда и една нощ», довеждат в крайна сметка до разгадаване на гатанката.

Юсуф? Йозеф? И Кюркджи? Странно подобие на името на големия издател Йозеф Кюршнер!

Изследванията установяват следните преводи:

кюркджи /тур./ — кюршнер /нем./ — кожухар

акл, акил /араб.-тур./ — ум, дух, разум

ияр /араб./ — май /месец/, името на самия автор

масе /араб./ — циге /нем./ — коза

мусан’ниф /араб./ — писател кутуби /араб./ — книжар

Масак би трябвало да отговаря на немското Цигер, сиреч името на онзи лайпцигски издател, с когото Кюршнер поддържа връзка. В посмъртния архив на Май бива намерен и един плик с надпис: «Притча за Цигер». Сега вече дешифровката се налага сама. Известният в целия Изток килимар Ияр не е никой друг освен самият Май. С Юсуф ел Кюркджи той има предвид нашумелия с широката си издателска дейност /«Кюршнерс Бюхершац»/, починал през 1902 таен съветник Йозеф Кюршнер. Неговият приятел Масак, младият катуби, е Херман Цигер, предишният издател на сборника «Китай». Поръчаният килим, който е трябвало да премине в негово притежание, е естествено повествованието «Et in terra paxl» по-късно «И мир на земята».

В края на века, както е известно, Май започва да преодолява болезнените преживявания, като преминава в символични разкази. Някой друг писател, домогващ се до слава и успех, щеше шумно да протестира срещу Кюршнер. Май си отплаща остроумно посредством разказ. Кюркджията на няколко пъти отива при килимаря Ияр да огледа работата. Това визира естеството на издаване под формата на свитъци. Когато отива за трети път, килимът е полуготов, тоест разказът «El in terra pax!» /общо четири глави/ до трета глава. Той се опасява, че втъканите «стихове за мъдростта, любовта и милосърдието», ще предизвикат «недоволството на всеки истински вярващ», т.е. на привържениците на войната. И тъй: «Скъси произведението и прибави бързо бордюра! Понеже съм го поръчал, ще го задържа, макар да не ми харесва.» В замяна на съкращението иска да отиде на «пазара», т.е. на писателската борса /Лайпцигския панаир/, да купи други килими, сиреч статии, за да задоволи «кутуби».

Целият разказ издава меланхоличната усмивка на разочарования Май, но предизвиква и основателното му самосъзнание. Нещо повече, за да снеме упрека за лошокачественост, той стига до почти болестно самоизвисяване. «Не е необходимо да запазваш работата ми и нито да я плащаш. Не моят занаят, а Аллах се грижи за мен!»

Тълкуването на развитието на разказа не е толкова непринудено. Кой е Ел Акил, най-мъдрият от халифите, комуто Ияр праща завършения килим? Може би Фезенфелд. Кой е неговият велик везир? Кой е четецът на молитвата? И тук ли се имат предвид определени съвременници на Май? В лицето на великия везир бихме могли да си представим книгоиздателя на Май, неговия приятел и търговски съветник Феликс Край, притежател на «Хофманишен Бухдрукерай» в Щутгарт. Или е погрешно да се търсят по-нататъшни паралели? Във всеки случай килимът проявява чудодейна сила. Той бива използван преди едно войнствено начинание, което трябва да разнесе исляма по целия свят като килим за съвещание. Пред удивените погледи на молещите се, коленичили по бордюра му, се появяват една след друга златните мъдрости на Ияр, после «зеленото, развяно знаме на Пророка», очевидно символика за нетърпимостта на фанатизма и покръстничеството, застъпвани от мисионера Уолър в пътеписа «И мир на земята». После се показват останалите фигури на повествованието, докато при заключителните слова на свещената Фатиха «Води ни по Правия път. Пътя на тези, които си благословил, по пътя на заблудените и заслужили Твоя гняв» образите се променят по такъв начин, че всеки молител съглежда пред себе си своя собствен образ. Той поразително си прилича и все пак е карикатура на неговото верую. Едно противоречие, което трябва да предизвика дълбок размисъл. Реалният човек и вътрешното развитие на образа, към което се стреми, се различават както модел и карикатура. Средата на килима се превръща в огледало на себепознанието. «Не, не, това не съм аз! О, Аллах, направи така, че да бъда друг, извиква смъртно изплашеният четец на молитвата, а с него и всеки, който откровено се разпознава.»