Читать «Вълшебният килим» онлайн - страница 2

Юсуф ел Кюркджи се отдалечил колебливо, споходен от предчувствието, че е постъпил глупаво. А Ияр завършил килима и го изпратил на Ел Акил, най-мъдрия от халифите.

Този накарал да го проснат пред неговия трон, събрал велможите на своето царство и когато те застанали пред килима, рекъл:

— Помолете се със свещената Фатиха и седнете после на тази тъкан! Казаха ми, че това е килим за съвещания. Искам да го изпитам.

Тогава великият везир пристъпил напред и казал:

— Не искаш ли да развиеш свещеното знаме на Пророка, та да понесем учението на исляма на върховете на нашите ятагани? Нека се посъветваме дали това е волята на Аллах!

— Желанието ви ще бъде удовлетворено — отговорил халифът. — Коленичете по края на килима да се помолите!

Всички се подчинили. Килимът бил в сив цвят и по него не се виждало нищо — ни стих, ни изображение. Но едва заизричали след четеца първите думи на Фатиха, той започнал да оживява. Средната част се изпълнила е тъмнота, по която се появявали със златен блясък стих подир стих, в същата последователност, с която ги бил втъкал Ияр. Израснало зеленото, развяно знаме на Пророка и около него се стълпили всички онези фигури, които не се харесвали на Юсуф ел Кюркджи: виещи и танцуващи дервиши, софти, улеми, мисионери, срутващи се колони, храмови жреци. Всичко това идвало и заставало ясно пред очите на молещите се, докато изговорили последните думи на Фатиха:

«Води ни по Правия път. Пътя на тези, които си благословил, не пътя на заблудените, и заслужили Твоя гняв.»

Едва били тези думи изречени и изображенията почнали да се преобразяват. Били точно толкова, колкото молещи имало. И пред всеки се намирало удивително приличащото си, но разкривено изображение на неговото собствено верую.

Четецът на молитвата скочил изплашено и извикал, изпълнен с ужас:

— Не, не, това не съм аз! О, Аллах, направи така, че да бъда друг!

Тогава халифът Ел Акил слязъл от своя трон, застанал по средата на килима и рекъл:

— Вие всички сте това, което виждате тук. Килимът показва характерностите на вашето верую. Внимавайте сега какво ще се случи!

Те вдигнали погледи, изпълнени с удивление, какво ли щяло да се случи. Неговото лице се променило, снагата му станала друга, вече не халифът, а Ияр, тъкачът, стоял на своя килим. Той вдигнал повелително ръка и заприказвал:

— Отстъпете назад, видяхте достатъчно! Когато килимът ви покаже в по-добро изображение на вашата вяра, тогава ще имате разрешението да разгърнете знамето на Пророка. Сега вие виждате тук моя дух, който живее при своето творение. Аз ще го поставя в храма на Аллах. Ходете там, когато искате да се посъветвате! Моят дух винаги ще ви казва истината!

Едва бил изрекъл тези думи и изчезнал, а с него и килимът от смаяните им очи. А на другия ден тръгнала мълвата, че под молитвената ниша на джамията в Мешхед Хюсеин лежал един голям, сив килим, който не можел да бъде махнат. Бил дошъл незабелязано през нощта, никой не бил го донесъл, всички пазачи на джамията били готови да се закълнат в това.