Читать «Стейкман» онлайн - страница 46

— Сеньор, това е трудна работа, а без нещичко от този род — тук той придружи думите си с известната пантомима, означаваща броене на пари — дори и съвсем невъзможна.

— Естествено! Но случайно в джоба си имам три рядко красиви златни късчета, които винаги нося със себе си. Ето, вижте ги! Достатъчни ли са?

Кръчмарят взе трите необичайно големи нъгитси, претегли ги внимателно на дланта си и отвърна:

— Да, достатъчни са.

— Ами тогава…

— Ако искате да заминете без досадни формалности, разбира се, не бива да тръгвате като обикновен пътник, а… хмм, разбирате ли нещо от мореплаване?

— По-рано често обикалях моретата.

— Ще съумеете ли няколко дни да играете ролята на моряк?

— Ако е само това — като нищо!

— Тогава нямате проблеми, сеньор! Вижте, ей там насреща лежи на котва «Юниън», бриг на Съединените щати с капитан Уилямс, много свестен мъж, на когото офейка един човек от екипажа. Само след час той излиза в открито море. Желаете ли да тръгнете с него?

— Естествено. А къде отива?

— Крайната му цел е Галвестън, нали вече ви казах!

— Добре! Но тези дрехи… ами документи?

— Хмм, да. Трудна работа. Е, тук имам едни стари моряшки дрехи, които ще ви предложа от състрадание, сеньор, но ако срещу тях ми дадете вашето облекло и прибавите някоя и друга пара.

— Ето, вземете!

Уилсън побутна към него една монета. Салдано я прибра и каза:

— Твърде малко е, сеньор, но небето ще ме възнагради за онова, което правя за вас. Елате!

Той го заведе до едно малко помещение, преградено с дъски, по чиито стени висяха както най-различни дрехи, така и други предмети, необходими на Салдано за неговата работа.

— Ето ви риза, панталони, жакет, чорапи, ботуши и непромокаема моряшка шапка. Преоблечете се и после пак елате в стаята за посетители!

Самият той се върна и със самодоволна усмивка седна на мястото си пред бутилката, която побърза да изпразни. Не след дълго влезе и Уилсън. Дрехите не бяха за неговата фигура, а още по-малко подхождаха на лицето и на стойката му.

— Великолепно, чудесно, прекрасно ви отиват, сеньор — подсмихна се Салдано. — И най-опитният моряк ще си помисли, че още от най-млади години не сте се разделяли с морето!

— Ами документите?

— Хмм, там вече наистина работата е лоша! Самият аз не притежавам такива, иначе по стара благодетелна привичка бих ви ги подарил с най-голямо удоволствие, защото просто нося самарянска душа, която не може да живее без милосърдие. Но наскоро един морски вълк ми остави тук документите си и в крайна сметка ще поема риска да ви ги дам за временно ползване, ако ми обещаете да ги върнете.

— За кога ще ви трябват?

— След две седмици… а може би и след също толкова години, ако нямате друга възможност. Но човекът сигурно ще иска някаква сума, за да ви ги заеме.

— Приблизително колко?

— Отправили сте се на север и ще трябва да се съобразите с тамошния курс. Три фунта е евтина цена, сигурно и сам ще го признаете!

— Салдано, въпреки набожността си, вие сте мошеник и половина!

— Добре, тогава ще постъпвам като такъв и ще ви предоставя документите само срещу пет фунта. Побързайте да ги вземете, сеньор, иначе цената им ще продължи да се покачва!