Читать «Стейкман» онлайн - страница 47

— Давам ви три!

— Пет и нито пени по-малко!

— Ето ви парите и вървете по дяволите!

— Благодаря, сеньор! Но нали виждате, че бутилката е празна. Ще трябва да донеса още една, за да пием за щастливото ви плаване. Две бутилки правят точно три долара!

— Ето ви ги и тях! Пийте с когото си щете, но само не и с мен!

— Нямам нищо против. Неблагодарност шества по света, но вярващият трябва да е снизходителен!

Той донесе документите. Уилсън ги прегледа.

— Ще свършат работа. Но какво ще каже капитанът?

— Ще ви наеме само ако му занесете няколко реда от мен.

— Напишете ги!

— Тази работа не е тъй лесна, сеньор! Колко време, труд, усилия и пари ми струваше да изуча туй изкуство! Ще ми дадете ли още един долар?

— И това ли още! Ето, вземете, но не ми искайте повече нито пара, защото тогава ще ви покажа, че юмрукът ми е по-корав от милосърдната ви кратуна!

— Удари ли ти някой плесница по дясната буза, обърни се да те удари и по лявата, казва Библията. Моята съвест ми повелява да ви простя ругателствата. Веднага ще напиша бележката!

Измина доста време, докато той изписа малкото думи върху лист хартия.

— Така, ето ви бележката, сеньор! А сега вървете по-скоро, защото иначе «Юниън» ще вземе да вдигне платна и ще го изпуснете.

Уилсън си тръгна. Остави коня където си беше, пред вратата, понеже не му се губеше скъпоценно време в пазарлъци, които и бездруго щяха да изкопчат от кръчмаря само някоя незначителна сума. Скочи в една лодка и нареди на лодкаря да гребе към брига. Щом стигнаха до кораба, с ловкостта на опитен моряк се изкатери по спуснатото въже на борда и скоро почтително застана пред Уилямс, когото му посочиха като капитан.

— Извинете, кептън, трябва да ви предам тази бележка! Уилямс прочете редовете и хвърли изпитателен поглед към изправилия се пред него човек. Щом забеляза белега на челото му, в него незабавно се породи едно твърде лесно обяснимо подозрение.

— Документите ви!

След като ги получи, той внимателно ги прегледа.

— Значи Франк Холбърн от Уилмингтън! Документите са редовни, но ми се струва, че не отговарят съвсем на вашата личност, ала това не ме засяга, стига само да се справяте с работата си. Трябва да ви кажа, че много строго държа на борда да има пълно подчинение, дисциплина и сговорчивост. А навярно вие не сте голям любител на подобни неща, а?

— Защо не, кептън?

— Сигурно белегът ви е останал от някакво сбиване!

— Извинете, сър, но го имам от един индианец, когато веднъж ми беше хрумнало за известно време да сменя морето с прерията.

— Тъй, тъй, е, това е нещо друго. Ще ви взема на борда. Идете при боцмана и му го кажете, а после се споразумейте с него за заплащането! Аз ще сляза на сушата за около четвърт час и после веднага вдигаме котва.

Той му обърна гръб и се отправи към каютата си.

— Това е Уилсън! — промърмори Уилямс на себе си. — Цялата му външност, белегът, индианецът, който уж го ранил, всичко съвпада. Принуден е бил да избяга, кани се да отиде на някое безопасно място под сегашната си маска и е ходил при Салдано, който му е помогнал да се сдобие с тези документи. Как ли да постъпя? Да го предам на тукашните власти? Не. Но ще е чудесен номер, ако някак си можех да го закарам в Стентън! Няма как да чакам, докато дойде Клаузен. Товарът е вече в трюма и трябва да тръгвам. Не бива да го оставя да слезе в Галвестън, понеже трябва да бъде предаден само на правосъдието на Съединените щати. Да, така става, ще го сваля на някой от пустите острови в устието на Мисисипи и ще уведомя Клаузен, за да го прибере оттам. Вярно, ще се наложи малко да заобиколя, но ако избера най-западния остров, няма да се отклоня кой знае колко много. Същевременно онзи остров е толкова встрани от морския път, че няма никаква опасност да го вземе някой кораб, а и Клаузен ще го намери лесно.