Читать «Стейкман» онлайн - страница 44

Уилсън нямаше никаква възможност да управлява коня си и затова един от кавалеристите го водеше за юздите. Освен това ремъците, с които беше вързан, не му позволяваха изобщо да се помръдне, тъй че колкото и да напрягаше мозъка си, колкото и да беше находчив, колкото и да се оглеждаше наоколо, не виждаше никаква възможност за бягство. Кавалеристите яздеха мълчаливо и едва когато стигнаха до онова място в гората, където беше нападнат графа, предводителят на отряда каза:

— Сигурно това ще е краят на безчинствата ти, негоднико! Тукашното правосъдие не се шегува!

— Quien sabe, кой знае! — прозвуча предизвикателният отговор.

Като че ли тези думи бяха някаква предварително уговорена парола, защото веднага след това от двете страни на пътя изтрещяха няколко изстрела. Подофицерът и двама от неговите хора паднаха от конете. Останалите понечиха да се противопоставят на изскочилите между дърветата нападатели, обаче, щом разбраха, че неприятелите ги превъзхождат по численост, зарязаха арестувания, обърнаха конете и препуснаха в галоп.

— Неочаквана помощ в последния момент, нали, сеньор? — попита един от мъжете с начернени лица, като извади ножа си и преряза въжетата на Уилсън.

— Да, в името на всички дяволи, така е! Дори и не бях помислил за вас, а смятах, че мога да разчитам единствено на себе си.

— Хмм, май че трябваше да ти помогнем! Ти беше чул имената на някои от нас и просто се видяхме принудени да не ти дадем възможност да ги издрънкаш пред господата от съда.

— В този случай сте се оказали по-умни от вчера, когато сте забравили да вземете ранения ми брат и да го отведете на сигурно място.

— Ранен ли? Per dios, той беше мъртъв, сеньор!

— Въпреки това вашата собствена безопасност ви е повелявала да скриете трупа му, ама не сте го направили. Завлекли са го при граф Ернано, където е признал всичко. Не знам дали по-късно е умрял от раната си, или все още е жив и е в затвора. А и няма как да се погрижа за него, понеже ми се налага незабавно да изчезна. Благодаря ви за помощта, дойде съвсем навреме!

— Къде ще отидеш?

— Ще се махна от тази страна!

— Сигурно първо ще минеш през Вера Крус, нали? Сеньор, не тръгвай по най-краткия път, а заобиколи през Халапа. Така е по-безопасно. И стигнеш ли там, потърси веднага моя братовчед Салдано. Той има кръчма на пристанището, знае всичко за занаята ни и може да ти помогне всячески.

— Ще го потърся.

Уилсън се приближи до коня на подофицера и отвори кобурите на седлото. Вътре намери както документите по задържането си, тъй и кесията си и всички останали предмети, които му бяха взели.

— Така, ето че пак си върнах нещата! Парите все ще ми стигнат за из път, а тези хубави листове ще трябва да изчезнат.

Един от бандитите му даде огънче. Документите пламнаха и изгоряха. После той яхна коня на подофицера и каза:

— Сбогом, сеньори! Продължавайте и занапред да правите добри удари! Само че мен повече няма да ме видите!

Той дръпна юздите, смуши жребеца и полетя в галоп. Още от по-рано тези местности му бяха познати и нямаше опасност да се заблуди.