Читать «Стейкман» онлайн - страница 41

— Антонио Молес, смъртта те е сграбчила в ноктите си. Нима искаш да умреш, без да се покаеш?

Раненият мълчеше. Изглежда, първо се мъчеше да си припомни случилото се. После едва чуто промълви:

— Простете!

Клаузен измъкна писмото от джоба си и го поднесе пред гаснещите очи на алкалда с въпроса:

— Вие ли сте го писали?

— Да.

— Къде е брат ви?

— В гората. Искаше… да освободи… графа…

— Дон Ернано, виждате, че съм ви казал истината. После младият човек пак се обърна към умиращия:

— Къде е отишъл сега?

— Не знам… Санта Мадона… моли се за мен… умирам. Исках… да стана богат… моята длъжност ме закриляше… аз съм предводителят на…

Той се опита да се надигне, по тялото му преминаха конвулсивни тръпки, от устата му бликна кръв и накрая алкалдът се отпусна и издъхна.

— Бог да се смили над душата му! Той е бил предводител на браверосите и е насочил срещу мен един от най-подлите си удари. Все пак му прощавам! — прошепна графът.

В останалите четири трупа нямаше никакъв живот. На първо време отнесоха и петимата мъртъвци настрани.

По-късно, докато тримата седяха и обядваха, откъм портата се разнесе бърз конски тропот. Двамата пратеници се завръщаха от Морелия. Скоро те влязоха в трапезарията.

— Е? — попита графът. По лицата им разбра, че му носят важна вест.

— Спипахме го!

— А-а! Съвсем не очаквахме да стане толкова бързо!

— Появи се тъкмо когато полицията обграждаше дома на алкалда.

— Оказа ли съпротива?

— Беше като побеснял. Превъзходно въоръжен, успя да рани неколцина от хората.

— И къде се намира сега?

— В затвора. Утре ще го отведат в столицата Мексико за предварителен разпит.

— Добре, можете да се оттеглите! — След тези думи графът се обърна към графинята и Клаузен. — Трябва да видя този човек. Щом свършим с обяда, тръгвам за Морелия. Ще дойдете ли с мен, дон Клаузен?

— Непременно.

— Сигурно ще сме им добре дошли. Там никой не го познава лично и вие ще можете да го разпознаете и безпогрешно да установите самоличността му. Впрочем ние сме твърде заинтересовани от следствието срещу него, тъй да се каже, участвахме в цялата история и ако присъстваме там, ще улесним работата на полицейския чиновник.

След около четвърт час графът и Клаузен яхнаха конете си. Пътят им съвсем не беше дълъг и скоро пристигнаха в Морелия.

Случилото се беше развълнувало целия град и пред сградата на съда, където се намираше и затворът, се беше стекла многолюдна тълпа. Двамата мъже едва успяха да си пробият път през нея. Полицейският чиновник беше провел вече един разпит и посрещна посетителите си изключително любезно.

— Ваше превъзходителство, тъкмо се канех да ви посетя, за да получа необходимите сведения. Но вашето идване прави намеренията ми напълно излишни.

— Разговаряхте ли вече с арестувания?

— Да. В негово лице видях един изключително хитър и същевременно способен на всякакво насилие човек, от когото може да се очаква всичко. Той не призна абсолютно нищо и ми се струва, че само зареденият револвер ей тук до мен го накара да се въздържи да не извърши някоя глупост. Ще ми разрешите ли да ви помоля да ми разкажете случилото се с най-големи подробности?