Читать «Стейкман» онлайн - страница 39

— Моето е Рихард Клаузен и съм от Франкфорт, Кентъки, Съединените щати.

— А с какво се занимавате, сеньор Клаузен?

— Аз… пиша книги, сеньоре, една професия, която често ме кара да предприемам пътешествия, за да търся необходимите сюжети.

— Значи искате да пишете нещо за Мексико, така ли?

— Не. Този път преследвам друга цел, която е в много тясна връзка с днешната случка. Позволете мида ви осведомя как стоят нещата.

С кратки думи той разказа на графа всичко, което бе нужно да знае, и приключи със забележката:

— С моя разказ ви дадох и доказателство за това, че не се намирахте в смъртна опасност и че ние тръгнахме подир вас, преследвайки единствено собствените си интереси. Следователно не можем да се съгласим, че сте ни задължен по какъвто и да било начин.

— Не, сеньори — енергично възрази графът. — Не бива да говорите така! Намирах се в смъртна опасност и моята рана свидетелства за това. А ако не бяхте научили какво ме заплашва, вие спокойно можехте да се върнете и да сметнете задачата си за изпълнена.

— Съпругът ми е напълно прав — намеси се и графинята. — Какви ли ужаси щях да изживея по време на пленничеството си, без да говорим за куп непредвидими обстоятелства, които можеха да изложат живота ми на опасност. Сеньор Клаузен, чувствам се много задължена както към вас, така и към другите сеньори и няма да позволя да ми отнемете удоволствието да дам скромен израз на благодарността си! Ние ви молим най-настоятелно, докато пребивавате в Мексико, да не отблъсквате нашето гостоприемство!

— Смятам, че това се разбира от само себе си, сеньори, и се надявам, че непременно ще изпълните молбата ни! — намеси се и графът.

— И все пак се налага да ви благодарим и да откажем! Пътят ни води право към Морелия, където сигурно ще намерим нашия човек, на когото попречихме да изиграе ролята си на спасител. Несъмнено той е стоял скрит нейде в гората и избягалите бандити са го уведомили вече за пълния провал на плановете му. Той незабавно ще посети алкалда и се надяваме там да си разчистим сметките с него.

— Извинете, сеньор Клаузен, но той е организирал тук, в тази страна, това разбойническо нападение и попада под ударите на нашите закони, разбира се, ще помолим за съдействие и консулството на Съединените щати. А в това отношение законите ни са строги и ви предлагам после да разчистите сметките си с онова, което те оставят от него. По такъв начин си осигурявам присъствието на двама гости, чиито редки качества признавам от цялото си сърце и душа.

— Но ако не действаме веднага, той ще избяга! — подхвърли Клаузен.

— Преследването му е започнало вече. Още с пристигането си тук изпратих един доверен човек да отиде до Морелия, а сега, след като съм запознат още по-добре с нещата, ще наредя и на втори вестоносец да тръгне на път. Той ще се погрижи за всичко не по-зле и от самите нас. Междувременно няколко мои работници отидоха в гората, за да докарат труповете на убитите бандити. Разполагам с основателни причини да мисля, че тук сме си имали работа със същите хора, които вилнеят и в околностите на Керетаро.