Читать «Стейкман» онлайн - страница 38

— Go on! — извика той. — Спипали са графа, а сега пък ние ще ги спипаме. Напред, сър!

Конете усетиха шпорите и полетяха по меката земя, която заглушаваше шума от копитата им. И ето че само след минута видяха една жена в ръцете на неколцина мъже с начернени лица, докато други двама се отбраняваха срещу далеч по-многоброен противник. Клаузен извади револвера си. Щом се озова на полесражението, той скочи от коня, втурна се към жената и натисна спусъка. Двама от мъжете паднаха, а третият избяга. Тогава младият човек се обърна към останалите, като побърза да измъкне ножа си. Съмърланд се беше счепкал вече здравата с тях, а и водачът им също изпълняваше дълга си. Храбростта на двамата въодушеви и него. Бандитите бяха толкова изненадани от устремното нападение, че съпротивата им бързо отслабна и скоро избягаха, търсейки закрилата на гората.

Едва тогава Клаузен огледа по-внимателно спасените от тях хора и за свое голямо учудване разпозна господина и дамата, с които се беше срещнал и разговарял миналия ден на една от алеите в Аламеда. Графът бе леко ранен, а графинята вече се беше съвзела и се чувстваше добре.

— Вие ли сте, сеньор? — попита тя. — Тогава, изглежда, вашата могъща вълшебница ви е изпратила да дойдете тук!

Графът също се приближи. В поведението му нямаше и следа от вчерашната аристократична сдържаност.

— Приемете моята най-искрена благодарност, сеньори, за своевременната помощ, която ни оказахте! Без вас несъмнено бяхме загубени.

— Не бива да приемаме благодарностите ви, дон Ернано.

Животът ви не беше изложен на опасност. Негодниците щяха да се задоволят само с откуп.

— Откъде знаете всичко това и след като сте чужденец, откъде знаете името ми?

— Позволете ми да ви обясня по-късно! А сега преди всичко трябва да се отдалечим от това място. Къде са конете?

Двете ездитни животни на графа и графинята лежаха застреляни на земята. Конят на слугата им, както и другите три коня бяха изчезнали. Заедно със слугата и водача Съмърланд веднага тръгна да ги търси, докато графинята се зае с раната на съпруга си, а Клаузен започна да сваля седлата на убитите коне. Оказа се, че графът не е ранен сериозно. След доста усилия най-сетне конете бяха върнати. На един от тях поставиха дамското седло и едва тогава напуснаха зловещото място, като слугата и водачът вървяха пеша.

До имението на графа не беше далеч. След не повече от половин час стигнаха до него и там вече можеха на спокойствие да обсъдят случилото се.

Клаузен, Съмърланд и двамата съпрузи се настаниха в обзаведената с много вкус гостна стая. Графинята, явно надарена със силен и безстрашен характер, обслужваше гостите така, сякаш току-що се бе върнала от посещение на някоя своя приятелка, а графът, който поради възрастта си, изглежда, беше по-чувствителен към подобни насилнически сцени, все още не се бе съвзел напълно и с тръпки на ужас си мислеше за опасността, тъй неочаквано надвиснала над главата му.

— Сеньори, кажете ми преди всичко имената си — помоли ги той.