Читать «Стейкман» онлайн - страница 25

Никой не се и опита да го преследва. Марга лежеше на канапето, а Клаузен бе коленичил до нея. Банкерът трепереше като лист и се беше вкопчил в облегалото на един стол. Тим Съмърланд се втурна към масата, където стоеше гарафата с вода. Безпокойството му за милата хубава мис беше по-голя-мо и по-силно от желанието да залови своя неприятел.

— Мистър Съмърланд, какво направихте! — завайка се Олбърс. — Ама такова подозрение наистина е цяло безумие!

Той не получи никакъв отговор. Двамата мъже бяха твърде заети с Марга, за да обърнат внимание на думите му. Най-сетне девойката отвори очи. Иначе тя не изпадаше тъй лесно в несвяст. От какво ли беше изгубила съзнание? Съвсем неволно самата тя скоро даде отговор на този въпрос. Погледът й падна върху Клаузен.

— Вие сте жив, а не ви ли рани?

При тези думи той почувства как го обля топла вълна и сърцето му радостно заби. Нима само от тревога за него бе припаднала? Клаузен не можа да се сдържи, хвана двете й ръце и за миг-два ги допря до челото си.

— Всички сме живи и здрави, мис. Безпокоим се единствено за вас!

— О, значи всичко е наред! Видях да проблясва ножът му и изпитах такъв ужасен страх!

— Който е бил съвсем безпочвен — намеси се баща й.

— Безпочвен ли, сър? 7 попита обидено Съмърланд. — Да не би да си мислите, че несъм в състояние да различа действителността от някое видение в пустинята, от една фата морга-на? Не знам под какво име ви се е представил този тип и как се е промъкнал във вашиядом, но че е не само стейкман, а е дори и техният главатар, за когото вчера ви разказах, в това не се съмнявам нито за миг, както не се съмнявам и в моята шапка! Я попитайте поета! Сигурно и той го е познал.

Олбърс погледна въпросително към Клаузен.

— Тим ви казва истината, сър — потвърди младежът. — Познах го още вчера, когато ви срещнах. Сигурно ще си спомните отговора ми, в който споменах за злато и за пустинята на смъртта, а мис Марга навярно ще потвърди думите ми, че я смятам достойна за по-добро общество.

— Доказателства, дайте ми доказателства, джентс! Имам причини, поради които изпитвам пълно доверие към Уилсън, а вашето обвинение е толкова ужасно, че изобщо не съм в състояние да го възприема.

— Днес сте сключили с него сделка, която се отнася до закупуването на земи в Тексас, нали?

— Откъде знаете?

— И сте му дали разрешението си сам да се увери в благосклонността на мис Марга към него.

— Да не сте всезнаещ?

— Поне дотолкова, че да съм съвсем сигурен какво представлява този човек. Домогва се до ръката на вашата дъщеря, а същевременно поддържа любовна връзка със Сара, прислужницата на моята хазяйка. Е, кажете ми сега, още ли смятате, че е достоен за доверието ви?