Читать «Стейкман» онлайн - страница 23

Той събра различни неща в багажа си, а след това тръгна ^а обикаля из града, за да направи необходимите покупки. Щом се стъмни, наметна широка пелерина, скри под нея един пакет и се отправи към дома на майка Смоли. Без да се бави, той влезе в къщата, изкачи се по стълбите и отвори една врата, която водеше към малка стаичка, оставена на разположение на Сара, където тя държеше всичките си вещи. Вътре беше тъмно, но Уилсън добре знаешекое къде е и лесно се оправи. Само след някоя и друга минута момичето влезе и шепнешком попита:

— Тук ли си?

— Да, любов моя — отвърна той, като я прегърна и я притисна до себе си. — Дойдох, за да ти донеса една радостна вест.

— Каква е тя? — попита девойчето, след като отговори пламенно на неговите ласки. — Заминавам. Искаш ли да тръгнеш с мен?

— О, с каква радост! Ще дойда с теб където и да ме заведеш.

Кога отпътуваш?

— Още днес.

— Но това е много бързо. Трябва ми време да се приготвя, а и да говоря с господарката си.

— Не са ти нужни никакви приготовления, защото вече се пЬгрижих за всичко. А на господарката си изобщо не бива да казваш каквото и да било, тъй като няма да те пусйе.

— Но тя е толкова добра! Не мога да бъда чак дотам неблагбдарна и тайно да я напусна!

— Значи предпочиташ нея пред мен, така ли? — попита я той укорително.

— Не бива да си мислиш така! Обичам те повече от всичко друго и за теб ще направя всичко, каквото поискаш. Тръгвам с теб дори още днес!

— Hе съм и очаквал да постъпиш иначе, Сара. И никога няма да съжаляваш, защото едва сега ще започнеш истински да живееш и да изпитваш земните радости, които тук ще си останат непознати за теб. Но не бива да ме придружаваш като жена, защото това ще ни пречи да бъдем винаги заедно и близо един до друг, а и няма да ни е възможно изцяло да се радваме на щастието си.

— Не като жена ли? Ами как иначе?

— Като момче. Тук в този пакет има всичко необходимо.

Дрехи А е ще ш скжг великолепно.

— Като момче?! — възкликна тя поласкано и зарадвано. — О, колко ще е хубаво! Ще ти бъда слуга и няма да те оставям сам нито за минута.

— Но ще трябва да направиш една жертва, скъпо мое дете!

— Само ми заповядай! Нищо няма да ме спре.

— Налага се да ги отрежа великолепната коса, иначе тя ще издаде, че не си момче, а най-красивото момиче в целите Съединени Щати.

— Отрежи я! С удоволствие я давам за щастието да ме обичаш.

— Докога трябва да останеш тази вечер при майка Смоли?

— До десет часа. После съм свободна.

— Тогава се погрижи след този час къщата да е отворена и се постарай да се облечеш, за да не се налага да те чакам. От вчера при вас живее някой си мистър Клаузен, нали?

— Да, един много хубав, а също и мил джентълмен.

— Ах, както виждам, вече е крайно време да те отведа от тук! Ти и него ли трябвада обслужваш?

— Да. Господарка! а ми повери и неговите стаи. Даде ми и един специален ключ за тях, за да мога, докато отсъства, да си върша там работата.

— Погрижи се да оставиш ей тук ключа, за да го намеря, когато дойда.