Читать «Стейкман» онлайн - страница 26

— Нима е възможно?!

— Снощи ги видях двамата заедно със собствените си очи, а още рано сутринта тя ме помоли никому нищо да не казвам. Не ви ли е достатъчна думата ми?

— Да, да! Боже мой, ако не се лъжете, ме заплашва тежка финансова загуба! Днес подписахме с него договор и му дадох книжа за петдесет хиляди долара.

— Може би предупреждението ни не идва твърде късно! Убеден ли сте, че препоръката му от Харис и Томсън е истинска?

— И за това ли сте осведомен? Истинска е. Проверих я много внимателно.

— Но не сте направили официално запитване до фирмата, нали? Човек като него не се спира пред никакви фалшификации. Трябва да поискаме да го задържат!

— Наистина ли сте толкова сигурен във всичко, което казвате?

— Да. И за да ви дам възможност да проверите истинността на думите ми, съм готовда почакам няколко часа. Изпратете някого на телеграфа! Отговорът няма да се забави и щесе уверите как стоят нещата.

— Прав сте, сър! Но няма да изпращам никого, а сам ще отида и там ще изчакам отговора. При една толкова голяма сума човек трябва да бъде много предпазлив.

— Тогава отивам да наблюдавам жилището му. Сигурно ще реши да избяга, а не бива да ни се изплъзне.

— Чакай, мистър Клаузен! — намеси се Съмърланд. — Аз съм не по-малко подходящ затази работа от теб. Остани тук! Или искаш мис Марга да бъде сама? Нали и баща й излиза!

— Да, останете! — помоли го Олбърс. — При тези обстоятелства Марга не бива да е без закрила!

Двамата тръгнаха — банкерът към пощата, а Съмърланд към жилището на Уилсън, което му бе добре описано от Олбърс…

След като излезе от дома на банкера, негодникът се спусна малко надолу по улицата, после мина на отсрещната й страна и се върна обратно. Все още бе твърде рано, за да завари Сара в стаичката й. Въпреки това той се качи горе и я зачака да дойде. Помогна й както при нейното преобразяване от момиче в момче, тъй и при събирането на багажа, който смяташе да вземе със себе си. Щом приключиха с тези приготовления, той я попита:

— Още ли е будна майка Смоли?

— Не.

— Какво е положението с входната врата?

— Отворена е. Освен това донесох ключа й тук.

— А ключа за стаята на Клаузен?

— Ето го.

Той взе двата ключа и й нареди:

— А сега върви, Сара! Не бива да ни виждат заедно. Ще ме чакаш между върбите малко по-нагоре от къщичката на сал-джията!

— Всичко ще направя както казваш, но моля те, ела по-бързо! Сара наистина изглеждаше прелестно в новите си дрехи. Той я прегърна и няколко пъти я целуна по устните.

— Ей сега ще дойда. Но хайде, тръгвай вече!

След като тя излезе, Уилсън духна свещта, заключи стаята и безшумно слезе на първия етаж. Там отвори вратата на жилището на Клаузен, заключи я пак отвътре и започна да претърсва стаите. Не му беше нужна нито свещ, нито лампа, защото светлината от уличните фенери нахлуваше през прозорците, а и полилеите от гостната на Олбърсови допълнително вършеха своето.

Още от самото начало търсенето му се увенча с успех. Уилсън започна с библиотеката, там видя писалището, на чиито чекмеджета ключовете си стояха пъхнати, и ги отвори едно подир друго. В едно от тях намери портфейл, оставен върху ня колко фишека с монетИо Взего и се приближи до прозореца.