Читать «Стейкман» онлайн - страница 21

Тим скочи от мястото си като ужилен и веднага зае стойката на боксьор, готов да се бие.

— Защо ме удряте, масгьр? Искате ли да се запознаете с юмруците ми?

Промяната във външността на неговия спътник му попречи веднага да познае Клаузен.

— Вече познавам юмруците ти. Тим Съмърланд. Запази ги за друг случай, стари приятелю!

Траперът ококори очи, хвърли се към него и го прегърна така, сякаш бе решил да го направи на кайма.

— Поетът, by God, поетът! Няма съмнение, както не се съмнявам и в шапката си! Ама така се е издокарал, че да ти се вземе акълът. Ето ти го, Бил, дръж го и го поразмачкаймалко между лапите си, защото, ако не беше той, нямаше да ме видиш повече!

Той го побутна към брат си, който го поздрави със същата сърдечност. За четене на вестници вече и дума не можеше да става. Адвокатът предложи на Клаузен да се премести да живее у тях, но той му отказа, като помоли само за разрешение да посещава своя приятел винаги когато пожелае. Но нямаше как да не приеме поканата за обяд. След това излязоха отклуба и се разделиха. Клаузен се отправи към дома на банкера и накара един прислужник дасъобщи на господаря си за посещението му. Заведоха го в стаята^ където Олбърс и Уилсън все още разговаряха за спекулативните си сделки. При появата на младия човек и двамата не успяха да скрият изненадата си, само че я изразиха по различен начин. Очите на Уилсън се разшириха и в тях проблеснаха опасни искри, но той побърза да се извърне и се приближи допрозореца, за да не позволи на влезлия млад човек да види лицето му. А Олбърс се взря във визитната му картичка, която беше получил от прислужника и все още държеше в ръка, и гопопита:

— Значи името ви е Рихард Клаузен, сър?

— Да. Идвам при вас с една молба. Ще бъдете ли така любезен да погледнете тези ценни книжа?

Банкерът ги взе, хвърли им бегъл поглед и каза:

— Напълно редовни са.

— Иска ми се една част от сумата да получа на ръка, а останалото да депозирам при вас. По-късно, когато си тръгна от града, ще изтегля тези пари в чекове.

— С удоволствие се поставям на вашите услуги, сър! Познавате ли мастър Съмърланд?

— Навярно имате предвид Тим Съмърланд? Срещнахме се в Ляно Естакадо, а току-що му бях на гости.

— Тогава сигурно е вярно предположението ми, че сте авторът на поетичните творби, подписани със същото име, което виждам и на вашата визитка?

Клаузен се поклони в знак на потвърждение.

— За мен ще е удоволствие да ви видя и не само по делова работа. Моля ви, гледайте на жилището ми като на свое! Моята дъщеря сигурно ще се радва да се запознае с вас.

— Вече имах честта да бъда представен на мис Маргарет при майка Смоли, моята хазяйка.

— А-а! Вие живеете при майка Смоли? Много ми е приятно. Значи сме съседи и лесноможем да си ходим на гости. Поехте ли вече някакъв ангажимент за тази вечер?

— Не.

— Тогава ви моля да дойдете у нас. Ще бъдем в съвсем тесен кръг. Освен Марга и моя милост ще присъства само ето този господин, когото си позволявам да ви представя — мистър Фред Уилсън, плантатор от Тексас.