Читать «Стейкман» онлайн - страница 20

— Какъв е размерът на сумата?

— Четиридесет, а може би и петдесет или дори шейсет хиляди долара, които ще ви дам във вид на чекове, платими при представяне в Галвестън. Вярно, доскоро не знаех какво е имотното ви състояние, но препоръката от Харис и Томсън, Джефърсън Сити, която ми представихте, е напълно достатъчна, за да ви се доверя изцяло. Кога ще пътувате? р — Колкото евъзможно по-скоро. Няма време за губене. Това положение на нещата, на което разчитаме, евсеизвестно и ртрашно бих се учудил, ако и на други хора не им дойде на ум да извършат същите спекулативни сделки.

— Наистина всичко това е съвсем близко до ума. Заповядайте в жилището ми, къдетоможем незабавно да уредим тази работа.

— Ами дъщеря ви, мистър Олбърс?

— Твърде много я обичам, за да си позволя да й кажа нещо повече от един намек. Тя е напълно свободна в решенията си, а вие сте джентълмен, на когото сигурно няма да е трудно да спечели благосклонността на една млада жена. Съгласието ми го имате. Останалото есамо ваша работа.

Двамата станаха и излязоха от стаята, без да забележат притисналия се до самата стена Клаузен. Бяха дебелият банкер и мъжът, получил миналия ден онзи ефектен юмручен удар. Значи Уилсън му беше името. Клаузен се сети за мъжкия силует, застанал под арката на портата.

— Фред Уилсън, любимият на Сара, той е, няма никакво съмнение! — промърмори Клаузен на себе си. — А дали не се лъжа в предположението си, че е и онзи негодник, който играе ролята на предводител на стейкманите? Облечен е иначе, ала това лице не може да се обърка с друго, а и белегът засилва сигурността ми. Но как ли се е докопал до препоръката наХа-рис и Томсън? Невъзможно е междувременно да е ходил чак до Джеферсън. Но дори и да селъжа във всичко, той пак е негодник, което се доказва и от вчерашното му поведение. Каква е тази любовна връзка с герцеронка та, щом същевременно се домогва до ръката на Марга! Ще го разоблича!

Той продължи през редицата от стаи и най-сетне намери търсените от него хора. Тим Съмърланд седеше на една маса с гръб към него и прелистваше някакво илюстровано списание. Беше облечен в нови траперски дрехи, а на главата му… но наистина, там се мъдреше старата му шапка, която нямаше равна на себе си. Не бе намерил сили да се раздели с нея. Клаузен се приближи до него и го тупна с длан по рамото.