Читать «Стейкман» онлайн - страница 18

— Брат му, който е алкалд1 в Морелия, му писал, че иска двамата заедно да направят някаква голяма сделка. Прочетох писмото.

— А как се казва алкалдът? Естествено пак Уилсън, нали?

— Не, защото той му е само несъщ брат и името му е Антонио Молес.

— За каква сделка става дума?

— Не пишеше в писмото. Милорд, ще изпълните ли молбата ми?

— Да, но само при условие, че и ги нищо няма да кажеш на любимия си за нашия разговор!

Тя си тръгна, а Клаузен бързо се върна при прозореца. Марга и баща й бяха изчезнали от балкона. Той седна пред писалището и нахвърля листа с менюто. После се приготви заизлизане. Искаше да посети Съмърланд.

Докато се занимаваше с тези неща, не забеляза как тайно обичаната от него жена, облечена вече в черна шумоляща коприна, напусна жилището си, прекоси улицата и влезе в дома на майка Смоли. По-рано мулатката беше приятелка на нейната покойна майка и изпитваше голяма симпатия към красивата девойка. Сега я посрещна с приятелски укори:

— Вчера през целия ден не намери нито минутка свободно време, за да се отбиеш макар за малко при мен!

— Ах, леличко, имах да върша толкова много неща! Още преди обед трябваше да започна подготовката за гостите, които имахме на вечеря, а след като се наобядвахме, татко менА-кара да отида на разходка с коне заедно с противния Уилсъй, към когото има неразбираеми за мен предпочитания. Е, как можех да дойда?

— Изглежда, хич не го обичаш този Уилсън!

— Не, лельо, не го харесвам, дори нещо повече. Можеш ли да се сетиш защо? Намекнал пред татко, че стоял в Стентък само заради мен, и татко настоя да съм възможно по-друже-любна към него. Двамата били запланували някакво много голямо начинание и затова желаелда го обвърже с още по-тесни и здрави връзки. Е, как да не се ядосвам?

— Разбира се, подобно нещо е извънредно неприятно, след като въпросното лице съвсем не ти е по вкуса. Но, почакай, Марга, все ще дойде времето, когато…

— … ще дадеш под наем свободното си жилище, нали това юкаше да кажеш, лельо Смоли?

— Съвсем не, хитрушо такава, но тъй като вече засегна тази тема, нека ти кажа, че вчера най-после го дадох на един наемател.

— На някой истински джентълмен ли?

— Да. Я погледни!

Мулатката разтвори томчето със стихове и с триумфална усмивка показа на Марга титулната страница.

— Ето тук е името му. Прочети го, но ясно и на висок глас!

— Рихард Клаузен! Леличко, нима е възможно? При теб ли живее?

— При мен! — кимна тя с много важна физиономия.

— Но как се случи така? — попита девойката и радостно изненадана, плесна с ръце.

— Толкова неочаквано, че извърших направо непростима грешка, дете мое. Представиси само, за пръв път през целия си живот леля ти Смоли се държа неучтиво и безцеремонно, и то към най-истинския джентълмен, какъвто изобщо може да има, към твоя любим поет! Девойката не успя да й отговори, защото точно в този момент звънчето иззвъня и прислужницата се появи.

— Мистър Клаузен носи листа с менюто, мадам. Да влезе ли?

— Естествено, веднага, винаги щом дойде. Запомни го добре, Сара!

Марга се огледа наоколо, сякаш търсеше място, където можеше да се скрие. Но бешетвърде късно, понеже въпросният посетител се появи вече на прага. Щом зърна Марга, той трепна от радостна изненада, но бързо се овладя.