Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 5

— Остави ме да се доизкажа, сихди! Исках още да добавя, че се избавихме сами с направо несравнимо присъствие на духа.

— Да, измъкнах те от тинята хванат за цевта на моята пушка, тъй както се вадят раци от реката.

— Моля те, не омаловажавай безценните предимства на нашите превъзходни качества! После обуздахме опърничавия векил от Кбили и го принудихме да изпълни желанията ни.

— Забравяш да добавиш, че в същото време ни се изплъзна нашият пленник.

— Но вината не беше наша и следователно това не може да навреди на славата ни. А после ние…

— Спри! — засмях се аз и го прекъснах, за да му попреча да продължи до безкрай да прославя мнимите ни героични дела. — Нека по-добре си поговорим за нещо друго! Преди малко ти спомена за Абд ал Кадар, героя от Алжир. Вярно е, че този човек има в своето пълно име цяла редица от прославени мъже, ала при нас в Джерманистан е познат и прочут само като Абд ал Кадар. Цялото му име е известно най-много на неколцина талиби .

— Тъй ли мислиш? — попита той с известно съмнение.

— Съвсем сигурен съм. А пък Султан ал Кабир е изобщо само две имена, а именно Наполеон и Бонапарт. Ала този достоен за съжаление недостатък ни най-малко не му е попречил на кариерата, нито е намалил славата му, нали?

— Но дали наистина е вярно туй за двете имена?

— Аз няма да взема да те лъжа. И така, сам виждаш, че не са важни имената на човека, а делата, които върши.

— Значи мислиш, че можеш да останеш с досегашното си име Кара Бен Немзи?

— Точно така мисля.

Известно време Халеф не ми отговори. Само чувах до мен по някоя дълбока въздишка. Но после пак настъпваше пълна тишина. Едва след по-продължителна пауза той благоволи отново да подхване нишката на нашия разговор.

— Прав си, признавам. Отказвам се от намерението си да те направя прочут като те даря с някое звучно име. Но само не си въобразявай, че ще последвам примера ти и също ще се откажа от всичките си деди и прадеди. Аз съм и си оставам Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах.

След като нищо не отвърнах, той добави:

— Но все пак ще те накарам да приемеш учението на Пророка, все едно дали искаш или не.

Аха, ето ти на пак старата история! Значи цялата разправия с имената бе имала единствената цел да ме забаламоса. Най-напред името, а всичко останало щеше да си дойде с времето.

Може би щях рязко да го «отрежа», както бе ставало често при опитите му да ме накара да си сменя вярата, обаче ми попречиха. Кабирът спря коня си и с протегнатата си десница посочи на изток. Отначало бяхме яздили по степ със съвсем оскъдна тревица, но напоследък земята постепенно бе започнала все повече и повече да се покрива с по-свежа и по-буйна зеленина. Отделните храсти се събираха във все по-големи групи, което бе сигурен признак, че наблизо имаше вода. Насочихме се към малко възвишение, откъдето надалеч пред нас се откриваше свободен изглед над ширналата се пред очите ни равнина. Далеч, далеч, почти на самия хоризонт се бяха появили няколко тъмни точки, които бързо наедряваха. Точно тях бе имал предвид водачът ни, когато спря и привлече вниманието ни.