Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 3
Карл Май
— Е, ако е само това! Мога да ти услужа дори с името на моя прадядо на дядо ми — засмях се аз.
— Алхамдулиллах, хвала на Аллаха! Най-сетне взе да се вразумяваш! Вече бях изгубил всяка надежда, но ето че сега с общи усилия ще съчиним някое великолепно несравнимо име, ще го съставим тъй както се съчленява скъпоценна огърлица.
След тези думи той се понамести в седлото, очаквателно вдигна вежди и с предприемчив вид задърпа оскъдните косми на брадата си, която съществуваше само в неговото въображение.
— Едното име вече го знам. То се произнася трудно от устата на някой бадауи и затова направих от него Кара. Съгласен ли си?
— Нямам нищо против.
— Обаче всеки истински мъж има поне две имена. С кое си поел в самото начало по своя земен път, и как са го записали в книгата на кадията?
— Фамилното ми име е Май.
Щом го чу, Халеф така подскочи на седлото, че конят му учудено наостри уши.
— Машаллах? Изглежда не чух добре. Я го повтори!
— Май.
— Аллах акбар! Значи ушите ми не са ме излъгали. Ти съвсем наистина рече «Май». Но сихди, невъзможно е така да се казва никой мъж. Тъй се наричат при нас много от жените и дъщерите на бени араб!
— Но аз нямам никаква вина! Не съм си дал сам името.
— Хайда ма бизир, ма бизир абадан — не става, не става при никакви обстоятелства! Не знаеш ли, че жената не е мъж? А не знаеш ли също, че сред истинските синове на Пророка се избягва дори само споменаването на името на някоя бинт ал ам? А ти, един мъж, какъвто друг никъде не съм виждал, искаш да носиш женско име!?
— Защо не? В моята родина това име няма значението, което споменаваш.
— Хайда ма бихнуси — това не ме интересува. Сихди, ти не се намираш в оазисите и уадите на Джерманистан, а си в пасищата и дуарите на бени арабите. И няма да се отнасят към теб според обичаите в твоята родина, а според нравите в тази страна.
— Но какво да правя тогава?
— Чакай! Какво е името на баща ти?
— Също Май.
— О, Аллах! Значи пак Май! Ами името на бащата на баща ти?
— Също Май. И бащата на дядо ми се е казвал така, както и всички негови прадеди.
При тези думи Халеф направи движение с лявата си ръка, изразяващо неговото съжаление, и като издаде плачевен стон, възкликна:
— Йа мусихба, йа за’ал — о, нещастие, о, досада? Сърцето ми се изпълва с тъга, а на душата ми й иде да се стопи от горест. Сихди, искаше ми се чрез името ти да те направя прочут във всички дуари и оазиси чак до края на света, че и по-надалече, ала опърничавостта на твоето име скъса нишката на моето чудесно намерение и затрупа неизчерпаемите дълбини на сърцето ми! Аллах бяриф — Аллах го знае!
Разочарованието на Халеф ми доставяше тайно удоволствие. Но не го показах пред него, а се престорих, като че не разбирам неговата реакция.
— Но какво има толкова? Името си е просто име! Сега вече той наистина се разсърди.
— Аллах йизалим аклак — дано Аллах запази разсъдъка ти, за да не го загубиш изцяло! Питаш, какво имало толкоз лошо? Ами ти не разбираш ли, че с твоето име само ще се изложиш и хората ще ти се смеят?
— Не, не го разбирам. Мисля, че качествата правят същинската стойност на един мъж, а не неговото име. Халеф отхвърли силно глава назад и гръмко се изсмя.