Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 223

— Моя брат може да тръгва. — прошепна той.

Те се измъкнаха от гората на открито в прерията, която вече също тънеше в мрака на нощта.

— Пет пъти по десет мъже. — произнесе апачът.

— И аз преброих точно толкова. — извести Стернау — А конете?

— Вързани са в гората на два пъти повече от десет пъти по десет крачки от огъня.

— Моят брат подслуша ли хората? Чу ли той нещо важно?

— Един говореше за някакъв хасиендеро, който бил осъден да умре от глад. Каза, че постоянно вижда пред себе си лицето на затворника.

— Нехранимайкото сигурно е подхванал някое злодеяние и сега съвестта го терзае. Нещо друго иначе чу ли моят брат?

— Не. Трябваше да потърся животните и после дойдох при теб.

— Да вървим тогава бързо при нашите.

— Моят бял брат повече ли е подслушал от своя червен приятел? запита апачът, докато крачеха нататък.

— Да, много повече. Ще го съобщя на Хуарес, тогава ще го чуе и моят брат.

Мечешко сърце се задоволи. След късо време се натъкнаха на своите хора, които ни очакваха с нетърпение.

— Открихте ли ги? — осведоми се Хуарес.

— Да, много лесно. Говореха толкова високо в гората, че се чуваха отдалеч. — отговори Стернау — Привърженици на Кортейо са.

Сега ги информира какво беше подслушал.

— В такъв случай трябва непременно да ги заловим! — реши Хуарес.

— Да. И добре стана, че се отказахме да ги настигнем в прерията и да питаме за намеренията ям. Нямаше да узнаем нищо. Кога ще пожелаете да ги спипаме?

— Колкото е възможно по-скоро. Не бива да губим време, нали фактически срещата ни със сър лорд Дридън ще се състои още тази вечер.

— В такъв случай ще помоля за заповедите ви.

— Аз не съм военен и още по-малко ловец. Предоставям всичко на Вас.

— Тогава Ви моля конете да останат тук, където ще намерят по-добра паша. В гората, освен, че няма какво да пасат, могат да ни издадат. Ще ги вържем за колчета и е достатъчно да оставим десет души да ги пазят. Останалите ще се разделим. Половината ще водя аз, другите Мечешко сърце, тъй като ние двамата познаваме добре бивака. Ще ги обкръжим, а останалото ще дойде от само себе си.

— Ако онези са умни, няма и да се стигне до битка. Не бих желал да се пролива кръв, още повече, че от мъртвите нищо не бихме могли да научим.

— Ще Ви направя едно предложение, сеньор. Един или двама от нас да яздят до лагера и да се представят за ловци. Не мисля, че ще се подхвърлят на кой знае каква опасност. По някое време аз ще имитирам крясъка на кукумявка. Той ще е сигналът, че обкръжението е приключило. Сетне двамата ще дадат да се разбере кои са и ще поискат обесниците да сложат оръжие. По този начин ще избегнем нападението, което при всички случаи ще коства кръв.