Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 210

— Дългът? Звучи сериозно.

— И си е много сериозно, сеньорес. Имам да Ви съобщя нещо важно.

— Седнете и говорете!

Комендантът предложи на Емилия кресло. Тя отклони:

— Извинете, сеньор, но няма да сядам! Както ме виждате, дошла съм с най-голяма бързина да Ви предупредя, че сте застрашен от ужасна опасност.

Учтиво усмихнатото лице на коменданта се угрижи.

— Опасност? Каква би могла да бъде?

— Хуарес приближава!

— Ох! Това ли било! — отговори онзи. — Първо помислих, че носите някоя много по-лоша вест.

— Изненадвате ме. Нима това не е най-лошата новина, която бих могла да донеса.

— Не. Впрочем подготвен съм за известието. Тази вечер ми казаха, че Хуарес е напуснал Ел Пасо дел Норте, за да си възвърне Чиуауа. Но тоя индианец, въобразяващ си, че е президент на Мексико не е опасен за нас.

— Заблуждавате се, сеньор, коронел. Преди малко ме уведомиха, че Хуарес е разбил вашите части.

— Това вече го казаха и на мен. — отговори той.

— И го приемате с усмивка?

— Да, защото е лъжа, разпространявана, за да ни сплашат. Комендантът в действителност и сам не вярваше да е лъжа, но не искаше да го признае пред сеньоритата. Тя продължи настойчиво:

— Убедена съм, че е истина. Човекът, който ми донесе новината е изпитан. Знаете, създала съм навсякъде връзки, с които да ви бъда полезна. Сред тези хора фигурира и един мексикански гамбузино. Напоследък е бил във форт Гуаделупа и е присъствал на състоялата се битка.

— Ах! И къде е сега?

— У дома. Тази вечер пристигна при мен.

— Навярно мога да поговоря с него?

— Да. Утре ще ви го пратя, дано не е вече късно.

— Ама това звучи направо сериозно.

— Опасността също наближава. Човекът е яздил от форт Гуаделупа дотук без прекъсване и заяви, че Хуарес го следва по петите.

— Такива неща може да надрънка само един златотърсач. Хуарес няма да се подхвърли на риска да бъде заловен и разстрелян от нас.

— Мислите, че идва със слаб ескорт, полковник?

— Най-много да се е присъединил към него някой и друг авантюрист.

— Тук отново се лъжете. Той има повече от сто апачи при себе си.

— Ба! И няколко хиляди не са в състояние да превземат Чиуауа. Индианците не са способни да завземат някой град, още по-малко пък с големина и брой на населението като нашия.

— Но могат да се промъкнат потайно.

— Какво ли значение има! — пренебрежително дигна рамене комендантът.

— Ох, а кой Ви гарантира, че Хуарес вече не се намира в града с апачите си? Тук той има многобройни привърженици. В този момент се намеси полковник Ларамел:

— Моите уважения към Вашата новина, сеньорита, но дори и Хуарес да е вече в града, достатъчна е само една моя заповед и моите червени панталонковци ще сметат и него и привържениците му.

— Опитайте все пак! — прозвуча в същия миг откъм вратата. Там бе застанал облечен в мексиканска носия мъж, чието лице не будеше съмнение в индианския му произход. Очите му се взираха пронизващо в компанията, а на устните играеше ядовита усмивка.

— Я гледай ти! Кой пък се осмели да влезе! — запита комендантът. — Кой сте вие?