Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 208

Хуарес навъси чело.

— Ще го поогледам внимателно. Сеньор Стернау не иска да изчакваме часа на екзекуцията, а да нападнем френските офицери в кметството.

Очите на Емилия ярко заблестяха.

— Много добре. — отвърна тя — С офицерите пада в ръцете Ви и гарнизонът, и целият град. С този удар ставате господар на щата.

— Необходимо е само да се прати майордома до неговия брат, — додаде Стернау — за да ни отвори онзи задната врата.

Немецът разказа на президента как се е измъкнал от кметството. Този реши:

— Сто апачи са достатъчни да пленят офицерите и държат в подчинение гарнизона, докато пристигнат останалите.

— Мога ли да направя едно предложение, сеньор? — попита Стернау. — Да използваме петдесет човека за заемане главните изходи на града. Предводители за тези постове имаме. Имам предвид малкия ловец, Мариано, Бизоновото чело, двамата главатари на апачите. След като са взети тези мерки, промъкваме се в кметството с останалите петдесет и залавяме офицерите. Ще ги изненадаме по начин, изключващ оказване на съпротива. Заплахата, че ще бъдат убити на място, в случай че не изпълнят исканията ни, ще достави в ръцете ни всичките им налични сили. Докато ние държим в окупация кметството до утрото, когато с развиделяването по-лесно може да се види какво има да се прави, ще са пристигнали изостаналите ни части и блокадата на града ще е напълно завършена.

— О, не бива да разчитате само на себе си — вметна сеньоритата. — Сред четиринадесетте хиляди жители на града има стотици верни мъже, които при известието за пристигането на президента, на часа ще грабнат оръжията. Познавам ги до един. Веднага ще ги уведомя или поне най-изтъкнатите от тях.

— Добре — съгласи се Хуарес. — Само че по други съображения желая вие да стоите настрана от тази игра, сеньорита. Предложете някой мъж!

— Тогава ще ви насоча към един човек — много скромен, но готов да умре за вас. Той познава всички жители с национални убеждения.

— Кой е?

— Монтарио, съдържателят на вентата срещу моята къща.

— В такъв случай да взема необходимите мерки. Сеньор Стернау, надявам се, че и сега бих могъл да разчитам на вашата помощ.

— Разбира се, — отговори утвърдително немецът — изцяло съм на ваше разположение. Определете какво да сторя!

— Опитайте да доведете насам незабелязано петдесет души. После ще се отправим към кметството. Изпратете ми горе майордома.

Стернау тръгна, а след малко влезе и майордомът. Понеже в коридора беше тъмно, не бе познал президента. И когато сега очите му се спряха на него, трепна от радостна изненада.

— Боже Господи, президентът! — възкликна. — Ох, сеньор, възможно ли е?

— Познавате ли ме лично?

— Видях Ви, когато тръгнахте оттук за Ел Пасо дел Норте. Ама, сеньор, знаете ли колко рискувате да дойдете така сам в Чиуауа?

— Градът ще падне още днес в ръцете ми, като разчитам при това на Вашата помощ.

— О, каквото мога да направя, ще го свърша с най-голяма готовност.

— Тогава вървете при Вашия брат и му кажете да ми отвори задната врата!

— Искате да идете при офицерите? Ще Ви пленят, сеньор!