Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 211

— Хуарес, президентът на Мексико — обяви човекът просто.

— Diable! — подскочи полковник Ларамел и изтегли сабята си. Да, той е! Виждал съм портрета му. Заловете го!

— Сеньорес, предайте се доброволно! Съпротивата няма да помогне — заповяда зловещо запотекът.

— Глупости! Хванете го!

С този възглас Ларамел се втурна към Хуарес. Онзи отстъпи встрани, така че да могат да видят какво има зад гърба си.

— Напред! — изкомандва той.

Едва бе дадена командата и залата вече се бе изпълнила с апачи. Преди офицерите да се опомнят, бяха така притиснати между червенокожите, че за съпротива не можеше и да се мисли. Всеки един за миг беше измъкнат от останалите и се намери между четири или пет червенокожи. Мигновено му бе изтръгнато оръжието, а малко по-късно всички лежаха на пода вързани и със запушени уста.

— Сеньор Стернау! — извика Хуарес.

Повиканият влезе. Когато Ларамел го видя, надигна се както бе вързан и изпусна през носа едно яростно сумтене. Да можеше да си отвори устата, какви ли бесни проклятия щеше да избълва.

— Оставете ми десет души! — каза Хуарес на Стернау. — На мен са достатъчни, а вие се отправете с останалите към караулното и заловете намиращите се там французи! Но нека преди това видим какво ще правим с тази девойка.

Той се обърна сетне със смръщено лице към Емилия, избутана в най-отдалечения ъгъл, привидно обладана от голям страх:

— Долових някои ваши думи. Коя сте?

Емилия премълча, сякаш изпаднала в най-дълбоко смущение.

— Отговорете! — тросна се той.

— Наричат ме Емилия — отговори девойката с пресипнал като от страх глас.

— Сеньорита Емилия? А-а много добре ми е познато това име. — рече Хуарес с блеснал от задоволство поглед. — Вие сте ми навредила повече от цяла бригада французи. Ще се постарая да ви направя безвредна. Къде са намира жилището ви?

На Strada del Emyrado.

— Хората ми ще претърсят внимателно това жилище. Открият ли нещо предателско, ще наредя да Ви обесят като първия срещнат шпионин. Сеньор Стернау, вземете тая фуста с Вас. Да бъде вързана и държана под най-строго наблюдение, докато реша какво ще правя с нея!

Стернау смъкна ласото си и го омота и стегна около Емилия, създавайки впечатление, че я връзва истински.

— Навън! — заповяда й грубо.

Сетне я изблъска през вратата и даде знак на апачите да го следват. Но вън незабавно сне ласото и помоли:

— Простете, сеньорита! Бях принуден да процедирам сурово.

— Друго не съм и очаквала, сеньор — отвърна тя. — А сега какво ще разпоредите за мен? Мога ли да остана с вас?

— Ще Ви помоля да се откажете. Не се знае дали онези, които смятаме да изненадаме, няма да се отбраняват. Ей къде е вратарят. Нека Ви придружи до стаята си, където скоро ще разберете как са се развили нещата!

Емилия последва нареждането, а Стернау се отправи към караулното. Там нямаха и понятие какво е станало един етаж по-горе. Изненадващото нападение над офицерите се бе провело с такава виртуозна бързина, че никой от тях не бе могъл и да помисли да нададе вик за помощ. Войниците седяха по пейките, увлечени в казармени вицове, и се шокираха немалко, когато вратата се отвори и нахълтаха четиридесет апачи, които в миг овладяха накачените по стените пушки. Кой стиснат за гърлото, кой ударен по главата, французите скоро бяха извадени от строя и вързани. После Стернау заключи входната врата, така че всичко, което бе станало и предстоеше да стане в кметството, да мине незабелязано.