Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 188

Ораторът спря предпазливо посред изречението.

— Е-е, и на какво или на кого се надяват? — запита Малкия.

— На Хуарес.

Съдържателят даде този отговор, затулил с длан уста, и то така тихо, че ловецът едва успя да го разбере.

— На Хуарес? — направи се на неосведомен Андре. — Защо на него?

— Все пак той е нашият заколен президент. Ние сме си го избрали и се чувствахме много добре под негово управление.

— Хуарес обаче избяга.

— Принуден беше, ако не искаше цялата страна да плувне в кръв.

— А-а, ето причината. А по-малко кръв ли ще коства, ако се върне?

— Естествено. Нашествениците не познават страната. Тя много по-бързо ще стане отново наша, отколкото им се удаде на тях окупацията. Когато нахълтаха, ние нямахме никакви войски, помощ отникъде. Сега е друго. Съединените щати ни подпомагат, зачуват се и гласове от други страни, които този Наполеон трябва да взема под внимание. Хуарес искаше да ни пощади, изчакваше времето. А появи ли се веднъж, то е сигурно, че това време е настъпило.

— И къде се намира?

— В Ел Пасо дел Норте, както се говори.

— А не се ли говори, и че бил напуснал страната?

— Говори се, но никой не го вярва. Той в никой случай няма да ни изостави. Ако е тръгнал от Ел Пасо дел Норте, значи се намира някъде, където присъствието му е необходимо за наше добро. Впрочем ние тук за известно време се освободихме от по-големия брой французи. Няколко стотици заминаха. Накъде, не се знае точно. Всичко се извърши тихомълком, ала хората все пак се досетиха.

— Колко има още тук?

— Един ескадрон.

— Caramba! Хуарес трябва да го научи! — извика зарадван малкият ловец.

— Тихо, тихо, сеньор! Да знаех къде се намира, сам щях да отърча да му кажа. А мъже като мен, тук има стотици.

— Е-е, може би ще го узнае и без вас.

Подчертано произнесени, думите направиха впечатление на съдържателя. Той сграбчи ръката на ловеца и се наведе към него:

— Слушайте, сеньор, какво мисля! Вие знаете точно къде се намира Хуа…! Пратен сте от него? Трябва да съберете сведения за Чиуауа?

— Не се обременявайте с трудни мисли! Бихте могъл да се излъжете.

— Не вярвам да се заблуждавам. Имате вид на мъж, комуто може да бъде поверена такава мисия.

— Ба! Хуарес сигурно си има хора за тая цел. Аз не се интересувам от подобни неща, по-скоро съм доволен, когато ме оставят на мира.

— Много жалко, че ми нямате доверие. И въпреки всичко ми се иска да ви попитам, за колко време ще останете в Чиуауа.

— Вероятно само до довечера.

— Няма ли да останете да нощувате при мен?

— Не. Купувам си муниции и отново на път.

— В такъв случай, май действително съм се заблудил. Иначе бих ви предложил една скрита стаичка, след което бих се погрижил да узнаете всичко, което ви е необходимо.

— Благодаря, сеньор, но не съм шпионин. Да бях такъв, вашето предложение щеше да ми бъде добре дошло.

— Хм, ето как човек може да се излъже. Но, извинете, не желаете ли да изпиете още една чаша пулке?

— Не. Още не съм привършил и първата.

— Питам само от съображение. След малко не бих могъл да ви обслужа, тъй като точно сега ми се налага да изляза. Обичам да бъда внимателен с клиентите си.