Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 187

— Дяволска работа!

— Охо, да не искате да кажете, че пулкето не си го бива? — запита съдържателят.

Андре отвърна предпазливо:

— О, сигурно е добро, дори отлично за един мексиканец.

— Ама за вас не?

— Не. Не съм й навикнал на тази напитка.

— Значи не сте мексиканец?

— Не. Не се ли досетихте по езика ми?

— Човек може да се заблуди. Мога ли да ви запитам какъв сте?

— Ловец съм.

— Така си и помислих. Но какъв ловец по-точно? Ловец на бизони, ловец на змии или някакъв друг?

— А, да, забравих, че в тая хубава страна ловджийството следва мексикански привички. При нас един ловец стреля по всичко, каквото мерне.

— Значи сте северняк?

— Да.

— Янки?

— Не.

— Тогава канадец?

— Също не.

— Какъв друг, щом сте от Севера?

— Че само янки и канадци ли се скитат из Скалистите планини? Та там се срещат честни мъжаги и нехранимайковци от всички обществени слоеве. Що се отнася до мен, аз съм немец.

— Немец? А-а! Следователно привърженик на нашия добър император Максимилиян?

Дребният ловец метна остър поглед към мършавото лице на мексиканеца.

— Я оставете тези глупости? — отряза. — Много добре зная, че когато сте сред свои, прикачвате съвсем други епитети на тоя «добър император Максимилиян».

— О, Dios! He го вярвайте! Всички ние тук сме със здрави императорски разбирания!

— Което означава — добре разположени към французите?

— В голяма степен, та нали на французите сме задължени за нашия добър emperador.

— Много се радвам за вас, сеньор. Страшно много се радвам и се надявам, че всячески се стремите да се отблагодарявате на французите за това благодеяние.

— Разбира се! Благодарни сме им от сърце.

— И знаете ли как най-добре можете да го докажете? Приготвяйте колкото може повече пулке, ама от тоя сорт тук и го давайте на французите да го пият с бурета! Ясно?

— Ясно, ала не върви, защото французите не обичат пулке, те искат само вино и пак вино.

— И го получават?

— Да. Какво да прави човек? Не го ли получат, сами ще си го вземат.

— Което означава, вземат го със сила?

— Хм, не това исках да кажа! Човек трябва да внимава в думите си.

— Аха, така ли било? Император Максимилиян е толкова добър, че ви принуждава да бъдете внимателни в изразите си?

— За Бога, по-тихо, сеньор! — помоли съдържателят.

— А, трябва да се говори и тихо?

— Слушайте, драги мой, каквото ми повери човек, не ходя да го гърмя с топове по света.

— Това е, което желая. Такива хора са необходими. Значи не сте приятел на французите?

— Хм, стигаме до хлъзгав терен. Сред французите, разбира се, има много порядъчни хора, на които желая всичко добро. Що се касае за останалите, могат да вървят по дяволите. Не е ли тъй? Помислете за хилядите, които паднаха, спомнете си за смелите мъже, напъхани по затворите! Само преди няколко дни тукашният командващ отново тикна зад ключалки и резета четиридесет глави на семейства.

— И какво ще правят с тези хора?

— Не знам, но всички са много разтревожени. Смятат, че това тук дълго не може да продължава така. Съвсем определено се надяват на… на…