Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 17

— Ела, последвай ме! — прекъсна в този момент мислите му султанът и закрачи пред дон Фернандо.

Пред покоите заповяда на стареца да чака и влезе в съкровищницата да се погрижи робинята да бъде забулена. Едва сега Ахмед пусна Фернандо да влезе, затваряйки веднага след него вратата. Дон Фернандо обходи с изпитателен поглед помещението. Той тутакси предугади, че в сандъците и кошниците се намират богатствата на владетеля. Робинята почиваше на постелята. Над лицето й бе спуснат воал, през който можеше да вижда, без да се различават нейните черти. При влизането на графа тя се приповдигна с движение, сякаш бе силно изненадана от появата му.

— Говори с нея — повели султан Ахмед. — Виж дали ще можеш да разбереш нейния език!

Фернандо пристъпи няколко крачки напред, при което светлината от амбразурата падна върху лицето му и го освети ярко. Робинята направи повторен жест на изненада. Султанът го забеляза, но остана с впечатление, че й е чудно как е позволил достъп на друг мъж тук.

— Quelle est la langue, quo vous parlez mademoiselle? (Какъв е езикът, който говорите, госпожице?) — запита Фернандо на френски.

При тембъра на този глас тя се надигна още повече и позабави отговора. Причината вероятно се криеше в радостна уплаха. Той обаче помисли, че не разбира френски и повтори въпроса на английски:

— Do you speak English perhaps, miss? (Може би говорите английски, мис?)

— Bendito sea Dios! (Благословен е Бог!) — отговори най-сетне момичето на испански. — Вярно, че разбирам английски а френски, но нека говорим на испански!

Сега бе ред на дон Фернандо да се удиви. Но нещастието го бе приучило да бъде предпазлив. Затова той се овладя и запита, придавайки на гласа си възможно най-голямо равнодушие:

— Dios! Вие сте испанка? Останете обаче спокойно! Не издавайте изненадата си! В нашето положение човек трябва да бъде внимателен.

— Ще се съобразявам с предупреждението ви, въпреки че ми е трудно — отвърна тя. — Небеса, възможно ли е или очите ме мамят? Да, ние трябва да се владеем! Но каква радост, какво щастие, стига да не се заблуждавам!

— Какво имате предвид, сеньорита? — попита той заинтригуван.

— О, аз съм дори мексиканка — поясни тя. Малко остана на графа да не съумее да се овладее, но все пак се съвзе и отвърна:

— Мексиканка? Сеньорита, аз не бива да издавам чувствата си, понеже сме наблюдавани от зорките очи на тиранина, но казвам ви, много усилия ми коства да прикрия вълнението, което изпитвам. Та чуйте само, аз също съм мексиканец.

— Santa Madonna! Но тогава, аз сигурно не се мамя. Когато светлината от прозореца падна върху лицето ви, то ми се стори познато, също както и гласът ви, когато го чух. Нали вие сте нашият любим, обичан дон Фернандо де Родриганда?

Вече беше свръх човешките възможности да остане хладнокръвен, но как да е му се удаде. Въпреки това гласът му трепереше от възбуждение, когато запита: