Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 16

Облегнат в килията си, дон Фернандо мислеше за планираното тази вечер бягство. Настоящето му положение бе крайно неудобно. Поради недостиг на пространство не можеше да легне, а да седне се ужасяваше, поради покриващите земята избити плъхове. И тъй, принуден беше да стърчи, поза твърде изнурителна за него. Как ли се чувстваше затворникът, обречен да очаква сред гмеж от паразити зловещата си смърт, без надежда за утеха, облекчение и спасение! По негово предположение бе някъде към обед, когато долови над себе си шум. Отместиха плочата, затваряща неговата килия. После един глас каза:

— Султанът иска да говори с теб. Пощадиха ли те плъховете дотолкова, че да можеш да ходиш?

— Ще опитам — рече мексиканецът предпазливо.

— Тогава идвай горе! Ще ти пусна стълбата. При мъждивата дневна светлина старецът успя да различи стълбата. Едва бе докоснала земята и той започна да се изкачва. Какъв късмет, че се бе разделил с Миндрело? Когато стигна горе, се намери в голо, оградено от каменни зидове помещение, където се търкаляха в оковите си над двайсет затворника. Ясно бе, че от неговата килия би било невъзможно да се измъкне незабелязано през всички тия хора. Освен това масивната врата бе снабдена отвън с две здрави резета, които нямаше начин да се отместят отвътре. Дон Фернандо благодари тихо на Бога, че го събра с Миндрело, от чиято килия се излизаше директно на открито.

Чак когато ярката дневна светлина падна върху него, старият видя как са го подредили плъховете. Цялото му тяло беше в рани от ухапвания, а ризата порядъчно разпарцалосана. Беше любопитен да узнае какво ли иска султанът от него. Завари владетеля в приемната зала. Държанието му бе сякаш се кани всеки момент да я напусне. Въпросът, който не се забави да отправи, предизвика удивлението на мексиканеца.

— Знаеш ли колко езика говорят неверниците?

— Те са твърде много.

— Ти разбираш ли ги?

— Основните от тях мога да говоря. Ние, християните, имаме няколко езика, които всеки образован човек разбира, макар и да не са му матерни езици.

— Тогава чуй какво ще ти кажа! Купих една робиня, гяурка. Тя говори език, който тук никой не знае. Ще те заведа при нея да видиш дали ще можеш да я разбереш. Удаде ли ти се, ставаш мой преводач — тогава милостта ми ще се разпростира над теб и няма да умреш в затвора. Ще й даваш уроци, за да научи езика на Харар и да може да разговаря с мен. Но нямаш право да виждаш лицето й, както и да говориш лошо против мен, в противен случай те чака хилядократна смърт — предупреди Ахмед смръщено.

— Аз съм твой слуга и ще ти се подчиня — отвърна старият и докато се покланяше дълбоко, какви ли не мисли минаха през главата му. Християнска робиня? Азиатка или европейка? Какъв ли беше езикът й? Сега щеше да бъде разделен с Миндрело. Не беше ли по-умно да се престори, че не разбира езика на робинята? Но може би се явяваше възможност да извърши едно добро дело.