Читать «Край Рио де ла Плата» онлайн - страница 290

— Обаче нямате коне!

— Затова пък толкоз по-лесно ще се изпокрием в храсталаците.

— Изобщо няма да ви позволим да стигнете до тях!

— Тогава я ми кажете, ако обичате, защо ще се решите да минете през кактусите едва след настъпването на деня?

— Ето едно доказателство, че не сте никакъв офицер и от тактика нищо не разбирате! Докато ние от отвъдната страна ще режем кактусите от вътрешната страна, вие ще ни посрещнете с куршумите си.

— Какъв късмет, че не ни е хрумнала мисълта да си пробием път сред кактусите!

— Хубавичко щяхме да ви посрещнем! Онези, които останеха пощадени от куршумите ни, щяха да бъдат повалени от нашите бола.

— Ужасно! Представете си го само, брат Иларио!

Тези иронични думи бяха адресирани към монаха, който с много сериозно изражение кимна, а майорът продължи:

— Вие изобщо нямате представа колко е трудно да се мине през кактусите! За тази цел са ви необходими брадви, секири и щанги. Ами шумът, който се вдига при прорязването на подобен плет?! Това пращене и този пукот! Незабавно щях да събера пред съответното място моите хиляди войници!

— Хиляда ли? — попитах аз. — Мислех, че са четиристотин!

— Заблуждавате се! Разполагам с хиляда. Както виждате, невъзможно е да ни се изплъзнете.

— Щом сме обградени от противник, който числено толкова ни превъзхожда, тогава наистина не може и да се мисли за спасение!

— Би било безумие. И така, предайте се безусловно. Предадете ли се без съпротива, ще направя каквото е по-силите ми, за да ви издействам някоя не толкова сурова присъда.

— А също и за спътниците ми, нали?

— Да.

— Ами водачът и неговата майка?

— Те са свободни. С тях си нямаме никаква работа.

— А ще можем ли да дойдем с вас като свободни хора, без да ни връзвате?

— Не, не мога да го позволя.

— Навярно ще се съгласим с останалите ви условия, ала с последното — едва ли.

— Няма как да се откажа от него. Ще ви дам още десет минути да размислите. Изминат ли и те, тогава край на всичко и аз като парламентьор няма да имам повече никаква работа при вас.

— Е, добре! Елате да отидем в къщата.

— Че какво ще търся там?

— Ще видите, че умеем да се отнасяме към един парламентьор с необходимата учтивост.

— Нямам нищо против. През целия ден съм пил само вода. Може би в ранчото има и нещо по-хубаво за пиене.

Боцманът развърза жената. Накарахме я заедно с нас и майора да влезе в голямата стая. Там тя заяви, че в ранчото имало вино и щяла да ни донесе. Майорът щял да получи също хляб и месо. Тя се отдалечи, а аз почаках докато донесе нещата, и ги остави на масата. След като офицерът седна да яде и пие, му казах:

— Междувременно се нахранете. Сега ще се върна при моите хора. Значи ни давате десет минути, нали?

— Да, от този момент нататък.

— Ще проведем съвещание в хамбара.

— Защо не на открито, край огъня?

— Искате от поведението ни да отгатнете кой от нас е за и кой — против вашите условия, и после ще се отнесете толкова по-строго към онези, които са били против!

— Вие сте извънредно предпазлив! Но… нали не замисляте някакво предателство спрямо мен?