Читать «Лъвът на кръвното отмъщение» онлайн - страница 37

— Машаллах! Какъв е пък тоя огън? Кой го е запалил? Давайте отговор, защото аз съм Абу ел Гхадаб, който…

Последва грозен крясък, в който почти се стопи също така грозен долу от вади. Сетне се дочу пращене и пукане на кости и отново хрущене и мляскане, което твърде добре познавах. Лъвицата беше също тук! Беше си намерила жертва, чиито кости пращяха между зъбите й. Човек ли беше това? Нима Абу ел Гхадаб? Но нали той беше пленник при ласафахите! Който и да беше, аз трябваше да стигна до изстрел. Пукането се разнасяше, откъм външната порта. Извих се настрана и видях могъщата фигура на животното. Надавайки два, три остри крясъка, аз насочих цевите. Гласът ми принуди лъвицата да се обърне към нас. Очите й горяха… моят изстрел изтрещя… едно свистящо изпускане на въздух… късо стенание… едно замиращо хъхрене, после вече нищо не можеше да се чуе.

— О, сихди, ти я повали! Тя е мъртва! — викна Халеф високо.

— Тихо, тихо! — предупредих аз. — Лъвът ей сега ще дойде. Той, изглежда, също е намерил плячка там долу. Нали добре чухте виковете и после втория крясък?

— Да.

— Трябва да се е случило двойно нещастие. Сега готови за стрелба и нито звук повече!

Скоро чухме вън пред портата някакво дърпане и дращене от тежки лапи.

— Внимание! — прошепнах. — Лъвът идва с плячката в челюстите!

Да, ето го че влезе, влачейки някакъв тежък предмет. Исках да предоставя на Кара възможността да се прослави, като стреля по лъва, и му дадох уговорения знак. Лъвът носеше плячка за малките. В този момент той видя лъвицата да лежи мъртва в кръвта си. Пусна плячката, извиси глава и изрева, при което получих усещането, че хълмчето от отломъци затрепери. После се вторачи, дирейки извършителя, с широко отворени очи към нашия огън.

— Сега, Кара, в окото, сега, сега! — извиках.

Още не бях изговорил подканата, изстрелът отекна. Последва късо изреваване и лъвът полетя във висок скок към огъня. Дулата на мечкоубиеца го следяха и куршумът го улучи в сърцето, сваляйки го на земята малко преди огъня. Той се преметна само веднъж от едната страна на другата. Тялото му потръпна, после той изпъна крайници… беше мъртъв!

Халеф заликува високо, макар да не бе стрелял, и Кара му пригласи. По мой съвет слязохме едва след продължително изчакване, за да прегледаме тупа на животното. Кара беше улучил лъва в окото и животното значи принадлежеше на него, независимо че моят куршум после бе пронизал сърцето. Как ликуваха двамата и с каква гордост прегърна бащата сина си! Лъвицата беше също мъртва, улучена също така в окото — тя принадлежеше на мен. После осветихме с главни по-нататък. Кого бяха разкъсали двете животни? Хора, както познахме, за свой ужас!

Човек може да си представи чувствата ни, когато при по-подробно оглеждане разпознахме останките на Магьосника и неговия син! Стояхме като окаменели и до устните на Халеф с треперене достигна: