Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 48

Тя се протегна и сложи ръката си върху неговата.

А той постави другата си ръка върху нейната.

Той се усмихна.

Тя също се усмихна.

Наведоха се един към друг в целувка.

Беше имало формални целувки през изминалата година, но тази се проточи. Езиците им се докоснаха.

Осветлението автоматично намаля, когато стенният телевизор бе изключен. Кайл и Хедър се приближиха един към друг.

Както преди, те се целунаха още веднъж, после той захвана със зъби меката част до обицата и прекара език по извивките на ухото й. Ръката му намери гърдите й, като въртеше зърното през тъканта на блузата между палеца и показалеца си.

Тя почувства топлина — виното, потисканото желание, лятната вечер.

Ръката му се спусна надолу, като опипваше корема й, плъзгаше се по бедрото към слабините й.

Изведнъж тя се напрегна, мускулите на бедрото й потръпнаха.

Кайл вдигна ръка.

— Какво има?

Тя се вгледа в очите му.

Само ако можеше да разбере. Само ако можеше да разбере със сигурност.

Тя сведе поглед.

Кайл въздъхна.

— Предполагам, че трябва да си тръгвам — каза той.

Хедър затвори очи и не направи опит да го спре.

12.

Хедър се намираше в едно от онези състояния на замъглено полусъзнание, когато сънуваше и знаеше, че сънува. И като един добър последовател на Юнг тя се опитваше да тълкува съня си.

В съня й имаше кръст. Сам по себе си той беше доста необичаен; Хедър не си падаше много по религиозния символизъм.

Но това не беше дървен кръст; той беше направен от кристал. Всъщност на него не можеше да бъде разпънат човек. Рамената бяха много, много по-дебели, отколкото беше необходимо и бяха доста къси.

Докато Хедър гледаше, кристалният кръст започна да се върти около своята дълга ос. В същия миг обаче стана ясно, че в действителност това не е кръст. Освен издатъците от двете страни имаше идентични издатъци отпред и отзад.

Гледката се приближи и тя успя да различи фуги; обектът беше съставен от осем прозрачни куба: стълб от четири от тях и още четири, залепени около третия по височина. Фигурата се въртеше все по-бързо, светлината проблясваше по гладката повърхност.

Разгънат хиперкуб.

И когато това нещо дойде още по-близо, тя чу глас. Дълбок, мъжки, резониращ. Силен глас. Гласът на бога? Не, не — свръхестествено същество, но не и бог. «Начинът й на действие говори за триизмерно мислене.»

Хедър се събуди, обляна в пот.

Спок, разбира се, беше говорил за неговия начин на действие, имайки предвид Каан. Това «й» се отнасяше за Хедър, нали?

Каан беше пропуснал нещо — нещо очевидно. Беше пропуснал факта, че космическите кораби можеха да се движат нагоре и надолу, както и наляво и надясно или напред и назад. Както изглеждаше, Хедър също пропускаше нещо очевидно — и нейното подсъзнание се опитваше да й го подскаже.

Но лежейки сама в леглото, тя не можа да открие какво е то.

— Добро утро, Чийтах.

— Добро утро, д-р Грейвс. Ти не ме постави в режим на изключване, когато си тръгна вчера; възползвах се от времето, за да направя малко проучвания и имам няколко въпроса към теб.