Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 47

Спок поглежда нагоре през своя скенер.

— Той е интелигентен, но няма много опит. Начинът му на действие говори за двуизмерно мислене.

Той повдига рошавите си вежди като казва «двуизмерно», двамата си разменят многозначителни погледи, после на лицето на Кърк се появява тънка усмивка. Той се връща при командния стол и посочва към Сулу.

— Пълен стоп.

— Пълен стоп, сър.

Кърк към Сулу:

— Зии минус десет хиляди метра.

А после към Чеков:

— Застани зад фотонните торпеда.

И ето: изстрел, идващ точно отгоре. Кайл винаги се беше възхищавал на начина, по който корабите в класическите филми «Стар Трек» бяха осветени — прожектор в централната, повдигната част на летящата чиния осветяваше регистрационния номер КСС–1701. Точно под кораба имаше завихряне на лилаво-розов фин прах, част от мъглявината Мутара.

За секунда на Кайл му се стори, че Стоун греши — имаше светлини, които проблясваха по ръба на чинията. Те обаче бяха насочени точно в дъгата и веднага изчезваха: движещи се светлини. Дясната страна на кораба не работеше, което според Кайл беше изключителна подробност за отбелязване, след като тази страна на кораба е била повредена в предишно сражение.

Но, по дяволите, Стоун беше прав. Четирите грозда на бластерите се виждаха ясно в горната част на летящата чиния, всеки на четиридесет и пет градуса спрямо централната линия.

И те изобщо не стреляха.

Оригиналната му серия джобни издания «Стар Трек: Екшън» струваше поне хиляда и двеста долара на колекционерския пазар, защо пък да не си иска парите обратно.

Хедър се бе облегнала на стената и гледаше Кайл, докато той бе зает с филма. Всичко това я забавляваше. Нейният съпруг, тя знаеше това, считаше Уйлям Шатнър за великолепен актьор — имаше нещо мило в пълната липса на вкус у Кайл. Все пак, мислеше тя, той също така счита, че аз съм красива. Човек не би трябвало твърде бързо да вдига критериите на другия.

Тя беше изпила чаша бяло вино, докато Кайл изгледа филма докрай.

— Винаги съм харесвала Каан — каза Хедър с усмивка, като се премести на дивана. — Човек, който напълно побеснява, когато жена му умира — точно както трябва да бъде.

Кайл отвърна на усмивката й.

Живееше сам вече от година, но никога не бяха смятали да е за постоянно. Само за няколко седмици; да си дадат един на друг малко пространство, малко време, малко уединение.

После изведнъж Беки също се беше изнесла.

И Хедър бе останала сама.

А като че ли имаше все по-малко неща, които да върнат Кайл обратно — все по-слабо усещане, че семейството трябва да се възстанови.

Семейството — то никога не беше имало име. То не беше Грейвс; не беше Дейвис. Просто беше.

Хедър се вгледа в Кайл, затоплена от виното. Тя наистина го обичаше. Това изобщо не беше като онази лудория с Джош Хъникер. С Кайл нещата винаги бяха били по-задълбочени, по-важни, по-удовлетворяващи в десетки различни отношения. Въпреки че той беше, в толкова много неща, все още малко момче — неговото увлечение по «Стар Трек» и милион други прояви винаги я забавляваха и разчувстваха.