Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 17

Това беше знаменателен час — както и всичките часове на Пъпайню. Той беше също метафора за Кайл, която запомни за цял живот: алтернативните, разклоняващи се пътища.

Тогава, в онази 1996 година, въпреки че той и Хедър бяха студенти, той знаеше коя алтернатива иска. Искаше да живее във вселената, в която имаха бебе.

И така, през онзи ноември тяхното първо дете, Мери Лорайн Грейвс, дойде на бял свят.

5.

Кайл вървеше по улица «Уйлкокс» на връщане от «Ню колидж» обратно към «Мълин хол», но преди да пресече «Сейнт Джордж», беше заговорен от един младеж.

— Господине, ако обичате. Извинете! Да, вие. Дейл Уонг, телевизия Торонто. Бихме искали да ви зададем един въпрос.

— Улична анкета?

Младият мъж с камерата се усмихна.

— Точно така, господине. Улична анкета. Ето го и въпросът ни. Днес се навършват десет години от получаването на първото радиопослание от Алфа Кентавър.

— Така ли?

— Да, господине. Как повлия върху вас това изминало десетилетие, като знаехте, че има разумен живот и другаде във вселената?

Кайл сви вежди, мислейки.

— Ами, добър въпрос. Сигурно е интересно — съпругата ми всъщност работи за дешифрирането на извънземните радиопослания.

— Но как това се отрази върху вас, как промени възгледите ви?

— Ами, предполагам, че разшири моите представи за нещата. Всички наши проблеми не са чак толкова значими, сравнени с безграничността на вселената.

Думите му прозвучаха фалшиво. Кайл мълча известно време — достатъчно дълго, знаеше, че мъжът нямаше да използва видеоклипа без редактиране.

— Не, не, не е така. Искате да знаете истината? Нищо, съвсем нищо не се е променило. Без значение е колко голяма става вселената, ние винаги се вглеждаме навътре в себе си.

— Благодаря ви, господине. Благодаря… Госпожо! Госпожо! Един момент, моля!

Кайл продължи нататък. Всъщност не се беше замислял за това преди, но настоящият му изследователски проект със сигурност криеше своите корени в онази пролет на 1996 година, в същия онзи ден, когато разбра, че Хедър е бременна.

— И така — беше казал професор Пъпайню — интерферентният модел, получен при преминаването на един фотон през двата прореза, може да е доказателство за съществуването на многобройни вселени. Но може би се питате какво общо има това с компютрите?

Професор Пъпайню погледна с усмивка към студентите в залата.

— Добре, спомнете си нашия пример с Кайл, който идва на работа. В едната вселена той заобикаля откъм източната страна на «Куинс парк»; в другата заобикаля откъм западната. Сега, Кайл, да предположим, че твоят шеф ти е наредил да намериш решение на два въпроса преди да отидеш на работа и ти, все още непреодолял студентските си привички, си ги оставил за последния момент. Има време да намериш отговора само на единия от двата въпроса, докато отиваш на работа. Да кажем, че ако минеш откъм западната страна, ще посветиш времето си за решаване на въпрос А, а ако минеш откъм източната, ще мислиш върху решаването на въпрос Б. Има ли някакъв начин, без да се забавиш или да минаваш два пъти около сградата на Парламента, да намериш отговора и на двата въпроса, докато стигнеш на работа?