Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 15

Кайл ходеше с брада още тогава. Както и днес, тя беше червеникава, въпреки че косата му бе черна. В онези дни обаче я носеше мръсна и невчесана, без да я подстригва. Сега си спомняше за това с известно неудобство.

— По западния — сви рамене той, показвайки, че решението му е съвсем произволно.

— Добър избор — каза Пъпайню. — Но той не е единственият. И при интерпретациите на квантовата механика в многото светове, където мислим, че по всяко време изборът може да се направи еднопосочно, алтернативният избор също се прави — но в една паралелна вселена. Ако Кайл наистина мине откъм западната страна в тази вселена, съществува също паралелна вселена, в която той минава по източния път.

— Но това сигурно е просто метафора — каза Гленда, студентка, за която Кайл понякога си мислеше, че би ухажвал, ако вече не беше срещнал Хедър. — Нима не съществува в действителност само една вселена?

— О — каза Д’Анунзо, спортен тип, който винаги изглеждаше не на място в часовете, — дори и да съществува друга вселена, няма начин да го докажем, така че това не е хипотеза, която може да се фалшифицира, следователно не е реална наука.

Пъпайню широко се усмихна.

— Знаете ли — каза той, — ако това беше представление в нощен клуб, хората щяха да ме обвинят, че вие двамата сте мои хора, внедрени в публиката. Нека разгледаме въпроса: има ли някакви преки доказателства, че може да съществуват многобройни вселени? Рупшанд, би ли загасил лампите, моля?

Един студент от задните редове стана и загаси светлината. Пъпайню отиде до прожекционния апарат, стоящ на една метална количка и го включи. На екрана се появи диаграма.

— Тази картина показва една експериментална постановка — каза Пъпайню. — Най-отгоре се намира електрическа крушка. По средата има ивица, която представлява плоча, гледана в разрез. Виждате ли тези два отвора в ивицата? Те са вертикални прорези в плочата — единият отляво, а другият отдясно.

Той използваше малка телескопична показалка, за да ги покаже.

— На дъното имаме хоризонтална линия, която представлява фотографски филм, на който се вижда само ръба. Плочата по средата е като «Куинс парк», а двата прореза са като двата възможни пътя около сградата на Парламента — единият от изток, а другият от запад.

Той направи пауза, докато студентите схванат.

— Сега какво става като запалим крушката?

Той натисна един бутон; чу се прищракане и на екрана се появи нов диапозитив. Фотографският филм, който беше в долната част, показваше зебровидна шарка от светли и тъмни линии.

— Вие всички знаете от наученото по физика в гимназията какво е това, нали така? Пред нас е модел на интерференция. Светлината от крушката, пътувайки като вълна, минава през двата прореза, които сега играят ролята на два отделни светлинни източника като всеки излъчва светлинни вълни. Когато двата вълнови потока се сблъскат с фотографската повърхност, някои от вълните взаимно се унищожават и оставят тъмна ивица, а други се наслагват и правят светлите линии.