Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 162

— Изглеждаш в добро настроение — каза Стоун, когато Кайл седна на стола срещу него.

Кайл се ухили.

— Не съм бил така добре от години. Дъщеря ми осъзна, че не е била права.

Стоун вдигна учудено вежди.

— Това е чудесно!

— Нали? След няколко седмици е рожденият ми ден — не можех да искам по-добър подарък.

Сервитьорката пристигна.

— Чаша червено вино — каза Кайл. Стоун вече имаше халба бира пред себе си.

Сервитьорката забързано се отдалечи.

— Искам да ти благодаря, Стоун — каза Кайл. — Не зная дали щях да преодолея това без твоя помощ.

Стоун не каза нищо, така че Кайл продължи:

— Понякога не е лесно да си мъж — хората са склонни да приемат, че си виновен. Както и да е, твоята подкрепа означаваше много за мен. Фактът, че си преминал през нещо подобно и си оцелял, ми даде… не знам, предполагам «надежда» е точната дума.

Сервитьорката отново се появи и поднесе чашата с вино. Кайл благодари на младата жена с кимване, после вдигна чашата си.

— За нас — двойка оцелели.

След миг колебание Стоун вдигна бирата и остави Кайл да чукне чашата си в халбата. Но Стоун не отпи от питието си. Той постави обратно халбата на масата и зарея поглед в далечината.

— Аз го направих — тихо каза той.

Кайл не можа да го разбере.

— Моля?

Стоун погледна към Кайл.

— Аз го направих… това момиче, преди пет години. Аз наистина упражних върху нея сексуален тормоз. — Той издържа погледа на Кайл няколко секунди, очевидно за да разбере реакцията му, после сведе очи към покривката.

— Но студентката оттегли обвинението си — каза Кайл.

Стоун кимна почти незабележимо.

— Тя знаеше, че е изгубила битката и беше посрещана все по-зле от другите мъже, членове на факултета. Мислеше си, че това би й помогнало. — Той отпи от бирата. — Прехвърли се в Йорк. — Той сви леко рамене. — За да започне на чисто.

Кайл не знаеше какво да каже. Той се огледа наоколо, за да спечели време.

— Аз не… — започна Стоун. — Знам, че това не е извинение, но тогава преживявах труден период. Дениз и аз бяхме в процес на развод. Аз… — Той спря. — Беше глупаво от моя страна.

Кайл въздъхна.

— Ти прекара цялото това време да слушаш за моите проблеми с Беки.

Стоун отново сви рамене.

— Мислих, че си виновен.

Гласът на Кайл стана остър.

— Аз ти казах, че не съм.

— Знам, знам. Но ако беше виновен, е, щеше да си по-лошо копеле от мене, разбираш ли? Ти си съвсем нормален човек, Кайл — смятах, че ако човек като теб може да извърши нещо толкова лошо, може би това извинява поне отчасти направеното от мен. Че това просто понякога се случва, разбираш ли?

— За бога, Стоун!

— Знам. Но аз никога повече няма да го направя.

— Рецидивизъм…

— Не. Не, сега съм различен. Не зная какво е то, но аз се промених. Нещо в мен се промени. — Стоун бръкна в джоба си и извади кредитната си карта. — Виж, сигурен съм, че не искаш да ме виждаш повече. Радвам се, че нещата между теб и дъщеря ти са се оправили. Наистина се радвам. — Той се изправи.

— Не — каза Кайл. — Остани.

Стоун се поколеба няколко секунди.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм — кимна Кайл.

Във вторник сутринта Хедър се бореше с разстоянието до «Мълин хол», а ръцете й бяха пълни с книги, които искаше да са й под ръка в лабораторията на Кайл за утрешната пресконференция. Влажността на въздуха беше ниска, а небето приличаше на древен светлосин купол.