Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 161
Робърт Сойер
Това беше нещо добро, нещо, което трябваше да се приветства, беше вълнуващо, стимулиращо, очароващо и…
… и още нещо.
Психическият прилив се обърна, мислите от човешкия колективен ум сега преливаха през Хедър, заливайки я, потапяйки я. Това беше напълно ново за колективния ум, нещо, което никога преди не бе преживявал.
И тогава…
И тогава вълните на едно ново усещане, гигантски, съкрушителни, чудесни вълни…
Завладяващи вълни…
Целият колективен ум на човечеството трептеше в един кристално чист тон, това беше трансформация, беше трансцеденталност…
Хедър затвори очите си и здраво ги стисна, конструкцията се появи около нея точно навреме преди цунамито на това великолепно ново усещане да я помете напълно.
Фогарти загаси електронния си бележник и го пусна в джоба на своето неопределимо на цвят яке. Той издаде тъп звук при удара с електрошоковия пистолет.
Бяха минали тридесет минути от последното минаване на човек по коридора; сега сградата беше пуста. Когато Грейвс беше влязъл, Фогърти го последва и забеляза, че отиде в офиса си, а не в лабораторията.
Фогърти стана и стисна пистолета в пълната си длан. Всичко, което трябваше да направи, бе да го опре в тялото на Грейвс и през него щеше да протече достатъчно волтаж, за да спре сърцето му. При състоянието на Грейвс нямаше вероятност някой да се усъмни, че не е естествена смърт. А дори и да се усъмняха, какво от това? Никога нямаше да го свържат с Фогарти (или с Кеш); зарядът на електрошоков пистолет не можеше да бъде проследен. И разбира се, по ръцете на Фогърти имаше опъната пластмасова кожа, която точно повтаряше пръстовите отпечатъци на Грейвс; това не само щеше да позволи на Фогърти да измами ключалката на вратата, но и да подсигури нито един от отпечатъците му да не остане на сцената.
Фогърти за последен път огледа коридора и се запъти към офиса на Кайл. Не даваше и пет пари за заплахата срещу банковата система, разбира се — това не беше негова грижа. Кеш бе споменал, че вече са купили един израелски изследовател, но щом този Грейвс беше толкова глупав, че да не избере лекия начин, е, Фогърти нямаше нищо против.
Той направи още една крачка и…
… и за миг се почувства замаян, леко загуби ориентация, зави му се свят.
Това премина, но…
«Кайл Грейвс, мислеше си той. На четиридесет и пет години, според досието, което Кеш му бе изпратил по електронната поща.
Баща и съпруг — Кеш бе казал, че Грейвс наскоро се е събрал пак със съпругата си.
Брайън Кайл Грейвс — едно друго човешко същество.»
Фогърти завъртя пистолета в ръцете си.
Според досието човекът изглеждаше съвсем свестен и…
Добре де, със сигурност Фогърти не би искал и на него да се случи нещо подобно.
Още една крачка; можеше да чуе глухия звук от гласа на Кайл.
Фогърти се спря, изтръпнал. Господи, той беше елиминирал повече от десетина проблема само през последната година, но…
Но…
Но…
«
Кайл свърши с диктуването на доклада си и се отправи към «Водната дупка»; беше се уговорил да се срещне там със Стоун Бентли.
