Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 127

— А — каза Кайл развеселено. — Прословутото ЧКУ.

— Четириизмерният колективен ум — натъртено повтори Хедър — осигурява теоретичен модел, който може да даде обяснение за редките случаи на телепатични връзки между хората.

На лицето на Кайл все още имаше изписана широка усмивка.

— Искаш да получиш нова субсидия за изследвания?

Хедър също се усмихна. Едно от нещата, което никога не й бе липсвало, бяха парите от субсидиите.

— Този модел може също да обясни проблясъците на гениалност — каза тя, — особено онези, които ни се случват, докато спим. Спомняш ли си Кекюл, който се опитваше да открие химическата структура на бензола? Той сънувал верига от атоми, която се оказва, че е съвсем вярна. Но може би този успех не е бил само негов. — Тя замълча, размишлявайки. — И може би аз не съм стигнала до това схващане съвсем сама. Може би причината, че прекарваме толкова време в сън, е тази, че тогава най-пряко взаимодействаме с колективния ум. Може би сънищата идват до нас, докато нашите ежедневни индивидуални преживявания се прехвърлят в колективния ум. Знаеш, че липсата на сън би могла да те убие. Можеш да имаш всичко друго в света, но ако вземаш лекарства, които ти пречат да сънуваш, ще умреш; този контакт е от съществено значение. И навярно, когато се работи върху един проблем, ти не си единственият, който се занимава с това. Подобно е на твоя квантов компютър — този, който е пред теб, ще реши само малка част от проблема, но ще работи в тандем с всички останали компютри. Може би понякога, докато спим, ние се докосваме до колективния ум и получаваме помощ от цялото човешко познание.

— Извинявай много, но това ми звучи като галимациите на движението «Ню Ейдж» — каза Кайл.

Хедър сви леко рамене.

— Твоята квантова механика звучи като галимация за повечето хора. Но тя е начинът, по който работи вселената. — Хедър замълча за миг. — Това ще въодушеви последователите на Ноам Чомски. В «Синтактически конструкции» Чомски твърдеше, че езикът е вроден. Тоест, ние не се научаваме да говорим по начина, по който се научаваме да си връзваме обувките или да караме колело. Човек има вградена лингвистична способност — специални вериги в мозъка, които позволяват на хората да възприемат и да говорят даден език, без да се замислят за сложните правила. Чувала съм те самият ти да го казваш, когато си проверявал работите на студентите: «Знам, че това изречение е граматически неправилно; не мога да ти кажа точно защо, сигурен съм обаче, че има някаква грешка.»

Кайл кимна.

— Да, казвал съм това.

— Така че ти… и всеки друг просто имаме чувство за езика. Но теорията на Чомски казва, че това чувство е нещо по рождение. И ако ти се раждаш с него, навярно то трябва да е кодирано в твоето ДНК.

— Звучи смислено.

— Не, никак даже — разгорещи се Хедър. — Филип Лийбърмън посочи един голям проблем при теорията на Чомски. По същество Чомски твърди, че в мозъка има «орган» на езика, който е идентичен във всяко едно човешко същество. Но това не може да бъде. Нито една генетично определена характеристика не е една и съща за всички хора; винаги има вариации. Органът на езика би трябвало да показва същото разнообразие, което виждаме в цвета на кожата и очите, ръста, предразположеността към сърдечни болести и много други.