Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 123

Хедър се беше надявала да чуе нещо приятно, някакви новини от живота на дъщеря си. Но очевидно нямаше да има такива. Тя кимна мрачно и каза:

— Трябва да разрешим този проблем с баща ти.

— Ако предлагаш извънсъдебно уреждане на нещата, искам да присъства адвокат.

Хедър почувства, като че ли някой я удари през лицето. Тя пое дълбоко въздух, после с усилие успя да изрече думите:

— Няма да има съдебен процес.

— Аз също не го желая повече от теб — каза Беки, малко по-меко. Тя никога не беше успявала да запази сурово изражение. — Но той ми съсипа живота.

— Не, това не е вярно.

— Не дойдох да слушам как го защитаваш. Да го извиняваш е също толкова лошо, колкото…

— Млъкни! — Хедър беше изненадана от това колко остро прозвуча гласът й. Очите на Беки се разшириха от учудване. — Просто замълчи — продължи Хедър, — ставаш смешна. Млъкни, преди да кажеш нещо, за което ще съжаляваш.

— Не съм длъжна да търпя това — каза Беки и се надигна да става.

— Сядай! — изсъска Хедър. Няколко от другите клиенти се обърнаха към тяхната маса. Хедър хвърли остър поглед към най-близкия до тях, принуждавайки го да сведе очи към супата си.

— Мога да ти докажа, че баща ти не ти е посегнал — каза Хедър. — Мога да ти го докажа стопроцентно, отвъд всякаква сянка на съмнение, до каквато и степен на сигурност пожелаеш.

Беки стоеше с отворена уста, с израз на силна изненада върху лицето си.

Сервитьорът избра точно този момент да дойде до масата им.

— Здравейте, дами. Мога ли да взема…

— Не сега — остро каза Хедър. Сервитьорът се засегна, но бързо изчезна.

Беки примигна.

— Никога не съм те чувала да говориш така.

— Това е защото ми дойде до гуша, мамка му.

Беки изглеждаше още по-шокирана; нещо друго, което не бе чувала преди, бе майка й да казва «мамка му».

— На никое семейство не се е налагало да премине през всичко това, което трябваше да преживее нашето. — Хедър замълча като пое дълбоко въздух. — Виж, съжалявам. Но това трябва да свърши, трябва. Повече не мога да издържам, баща ти също. Трябва да дойдеш с мен в офиса ми.

— Какво ще правиш? Ще ме хипнотизираш да не вярвам в нещо, за което знам, че е истина?

— Нищо подобно.

Тя даде сигнал на сервитьора и докато той колебливо се приближаваше, Хедър каза на дъщеря си:

— Не си поръчвай много за пиене — няма да имаш възможност да отидеш до тоалетната в продължение на няколко часа след обяда.

— Какво, за бога, е това?

Лицето на Беки изразяваше искрена изненада, когато влезе в офиса на майка си.

— Скъпа моя, това е, което кентавърийците се опитваха да ни кажат как да направим. Виждаш ли малките плочки, които образуват по-големите панели? Всяка една от плочките е картинно изображение на едно от извънземните послания.

Беки се наведе, за да разгледа конструкцията.

— Значи така — каза тя като се изправи и втренчено се загледа в Хедър. — Мамо, зная, че всичко това беше много трудно за тебе…

Хедър не можа да се сдържи да не се засмее.

— Мислиш, че напрежението ми е дошло твърде много? Че не съм била в състояние да разбера как да разчета посланията и че съм прекарала времето си просто в сглобяване на плочките и изграждане на разни неща от тях?