Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 105

Паулентс стигнал безпрепятствено до Кентърбъри, където го посрещнали Касълдийн и Дерош. Дерош обявил неразположението им за следствие от тежките условия при пътуването по море. После Паулентс се настанил в Мобисон — имение със здрави порти и стени, с добре затворени и залостени врати и прозорци и обкръжено от стражи. Корбет беше удовлетворен от потвърдилото се убеждение, че Уендовър е изпълнил задачата си съзнателно. Притвори за кратко очи и се постара да извика в мислите си ужасяващата приемна зала, но сега видя друга картина — огънят в нея пращеше весело, горяха свещи, Паулентс и семейството му заедно със Сервин се наслаждаваха на вечерята. Чувствали са се удобно и в безопасност. Намирали са се в Кентърбъри, в укрепено имение, нямало е от какво да се страхуват. Корбет отвори очи и продължи да пише. Какво се е случило онази нощ? Как са били обесени на железните скоби в стената четирима души в разцвета на силите си? Как така са се озовали увиснали на скобите, с изцъклени очи, полюляващи се сред танцуващите сенки? Нито той, нито Дерош бяха открили следи от упойващо вещество или прах, никаква следа от насилие по телата. Изключено беше да се допусне, че четиримата са решили да отнемат живота си по едно и също време. Тогава Сервин ли беше виновникът? Той ли ги е убил? Как? И как е съумял да се измъкне незабелязано — чужденец в град, потънал в сняг? Защо му е било да ги убива? За отмъщение? Или за да открадне тайната карта?

Корбет се изправи, отиде до сандъка и извади картата, която внимателно беше изследвал. Потупа с нея по ръката си. Нямаше доказателства, само подозираше, но беше убеден, че картата не е истинска. Знаеше всеки таен шифър, използван в Европа, било от канцеларията на папата или тази на Филип Хубави от Франция. Рано или късно щеше да докаже старата поговорка от училище, че щом има задача, има и решение за нея. Въпрос е единствено на време то да се намери. Колкото до тази задача… Прибра в сандъка документа и се върна на писалището.

Корбет дочу тихото пеене на монашеския хор, който изпълняваше първите псалми на утринната молитва. Някои от стиховете привлякоха вниманието му: Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.