Читать «Как Ерг Самоиндукцион победи бледника» онлайн - страница 5

Третият, конструкционистът Протезин, се добрал след дълго пътешествие през средзвездния мрак чак до страната на алгонците. Там се носят каменни метеорни вихри; в тяхната вечна стена се блъснал корабът на Протезин и дрейфувал с разбито кормило по дълбините, а когато приближавал далечни слънца, светлините ми пълзели опипом по очите на нещастния смелчага.

Четвъртият, Арбитрон Космозофович, имал отначало повече късмет. Той преминал през Андромедовия провлак, преодолял четирите спирални въртопа при Ловджийските кучета, след което попаднал в спокойна пустота, благоприятна за светлинно плаване, където, самият той подобен на вихрен пламък, натискал кормилото и, бележейки пътя си с огнена опашка, стигнал до бреговете на планетата Маестриция, където видял сред метеоритните скали разбития скелет на кораба, с който тръгнал Протезин. Погребал Арбитрон тялото на конструкциониста, могъщо, лъскаво и студено като по времето, когато било живо, под един базалтов куп, но свалил от него двата искропоглъщача, сребърния и черния, за да ги използва като щитове, и тръгнал напред. Дива и планинска била Маестриция, гърмели по нея каменни лавини и сребърни разклонения на мълнии в облаците, над бездните. Рицарят стигнал до страната на овразите и там палиндромитите го нападнали в едно дълбоко малахитово дере, зелено. Секли го с мълнии отгоре, а той се бранел с искропоглъщащия щит и тогава те придвижили един вулкан, насочили кратера към гърба му, прицелили се и блъвнали огън. Паднал рицарят и кипящата лава нахлула в черепа му, от който изтекло всичкото сребро.

Петият, интелектрикът Палибаба, не тръгнал за никъде, спрял веднага след границата на Болударовото кралство, пуснал магароботите по звездните пасища и започнал да свързва, да настройва и да програмира машината, тичал край нейните осемдесет сандъка, а когато се изпълнила така с електричество, че се раздула от разум, започнал да й задава точно обмислени въпроси: къде живее бледникът? как да намери пътя, по който се стига да него? как да го излъже? как да го омотае, че да даде ключето? Когато обаче получавал неясни и уклончиви отговори, гневът му се разпалвал и той тренирал машината така, че замирисала на нагорещена мед, а после я биел и налагал, викайки: «Кажи ми веднага истината, проклета стара изчислителна машино!», от което съединенията й се стопили, калаят потекъл от тях на сребърни сълзи, а прегрелите тръби се напукали с трясък и той се озовал над една разжарена развалина бесен и с тояга в ръка.

Трябвало да се върне вкъщи с празни ръце. Поръчал си нова машина, но не я видял по-рано от четиристотин години.

Шести бил походът на Селектритите. Диодин, Триодин и Хептодин постъпили иначе. Те имали неизтощими запаси от тритий, литий и деутерий и намислили да щурмуват с взривове на тежък водород всички пътища, водещи към страната на бледниците. Не се знаело обаче къде е началото на тези пътища. Искали да питат огненогите, но те се затворили зад златните стени на своята столица и започнали да изритват пламъци; смелите Селектрити щурмували, без да жалят нито деутерия, нито трития, така че адът на разтварящите се атомни вътрешности достигнал чак до звездното небе. Стените на града блестели като злато, но в огъня показали истинската си природа, превръщайки се в жълти облаци серен дим, защото били издигнати от пирити-искрити. Там паднал Диодин, стъпкан от огненогите, и разумът му се пръснал като букет разноцветни кристали, обсипвайки бронята. Погребали го Триодин и Хептодин в гробница от черен оливин и продължили по-нататък към границите на Одименото царство, където управлявал звездоубиецът крал Астроцид. Той имал съкровищница, пълна с огнени ядра, изчоплени от бели джуджета, а толкова тежки, че само страшната сила на дворцовите магнити ги държала да не пропаднат, пробивайки планетата. Който стъпел на земята му, не можел да мръдне нито ръка, нито крак, защото преогромната гравитация сковавала по-силно от болтове и вериги. Тежък сблъсък имали с него Триодин и Хептодин, защото Астроцид, като ги видял под бастионите на замъка, започнал да вади едно след друго белите джуджета и да хвърля техните дишащи огън тела в лицата им. Те все пак го победили, а той им разкрил кой път води към бледниците, което било лъжа, защото и той не го знаел, само искал да се избави от страшните войни. Тогава те навлезли в черното ядро на мрака, където Триодин бил застрелян с антиматерийна аркебуза, може би от някой ловец-кибернос, а може би и от самострел, поставен на безопашата комета. Както и да е, но Триодин изчезнал, като едва успял да извика «Аврук!!», любимата си дума, боен вик на рода му. А Хептодин продължил упорито по-нататък, но и него го чакал горчив край. Корабът му попаднал между два гравитационни въртопа, наречени Бахрида и Сцинтилия; Бахрида ускорява времето, а Сцинтилия го забавя и между тях има ивица на застой, където минутите не текат нито назад, нито напред. Замрял там Хептодин и си стои така, заедно с неизброимите фрегати и галеони на други астробояджии, пирати и дълбомраци, без изобщо да старее, сред тишина и прежестока скука, наречена Вечност.