Читать «Как Ерг Самоиндукцион победи бледника» онлайн - страница 7

Предпоследният, Матрицин Перфорат, пристъпил към делото разумно. Той бил чувал за страната на пигмелиантите, роботи-джуджета, които водят началото си от това, че тушовката на конструктора им се подхлъзнала върху чертожната дъска, след което роботите излезли от матрицата до един гърбави и изкривени, но не се предвиждала реконструкция и си останали такива. Тези джуджета, като всички останали, събират съкровища и знания, затова и ги наричат ловци на Абсолюта.

Мъдростта им се състои в това, че са колекционери на знанията, а не че ги използват; при тях отишъл Перфорат, невъоръжен, а на галеони, чиито палуби се огъвали от прекрасни дарове; той мислел да купи милостта им с одежди, кипящи от позитрони, шибани от неутронен дъжд, карал им атоми злато, големи колкото четири юмрука, и бутилки, в които искрели най-редки йоносфери. Но пигмелиантите не поискали да чуят дори за благородния вакуум, украсен на вълни с най-прекрасни шевици от астрални спектри; напразно ги заплашвал в гнева си Матрицин, че ще насъска срещу тях своя Киберик. Те му дали най-накрая водач, но той бил милиардорък въртеливец и винаги показвал всички посоки на един път.

Прогонил го Перфорат и пуснал Киберик по пътя на бледниците, но той се оказал лъжлив, защото някъде там се движела калиева планета, а простодушният Киберик сбъркал калия с калция, от който се състоят преди всичко костите на бледниците. От това дошла грешката. Дълго се лутал Перфорат сред все по-тъмни слънца, защото попаднал в много стара област на Космоса.

Вървял през анфилади от пурпурни гиганти, докато не видял как корабът му се отразява със свитата си от мълчаливи звезди в едно спирално сребристо огледало; учудил се и за всеки случай взел в ръце гасачката на Свръхнови, която купил от пигмелиантите, за да се пази по Млечния път от прекалената горещина; не знаел какво вижда, а това бил възел в пространството, най-плътен пространствен факториал, непознат дори на тамошните моноастеристи; само казват, че който стигне до него, вече няма да се върне. И до днес не се знае какво е станало с Матрицин в тази звездна мелница; верният му Киберик дотичал сам вкъщи, виейки тихо към празното пространство, а в сапфирените му очи имало толкова страх, че никой не можел да ги погледне, без да потръпне. Но нито кораба, нито гасачки, нито Матрицин някой е виждал оттогава.

И така последният, Ерг Самоиндукцион, тръгнал на самотен поход. Нямало го година и шест седмици. Когато се върнал, разказвал за непознати на никого страни, за страната на перискоците, които строят горещи отровохвъргачки, за планетата на клаистрооките, които се изливали пред него на редици черни вълни, защото правят така, когато са в опасност; той ги разсичал на две, докато не се показвала варовиковата скала, скелетът им, и когато победил техните смъртопади, се озовал срещу едно огромно лице колкото половината небе, хвърлил се срещу него, за да попита за пътя, а под острието на огнемеча му кожата на лицето се пукала и се показвали белите сплетени разклонения на нервите; говорел за планетата на прозрачния лед Абериция, която побира в себе си като диамантена леща образа на зелия Космос; там си прерисувал пътя за страната на бледниците. Приказвал за страната на вечното мълчание, криотрическата Алумния, където виждал само светлините на звездите, отразени в челата на надвиснали ледници, за кралството на разтеклите се мармаладоиди, които правят от лава врящи дрънкулки, за електропневматиците, които могат да разпалват огъня на разума в пари от метан, озон, хлор и вулканичен дим и все си блъскат главите с това как да въплътят мислещ гений в някой газ. Разкрил, че преди да стигне до страната на бледниците, трябвало да преодолее силом една слънчева врата, наречена Caput Medusae, и като я откачил от хроматичните панти, претичал през вътрешността на звездата, цялата в редуващи се лилави и бялосинкави пламъци, при което чак бронята му се огънала от горещината. Как тридесет дни се мъчел да отгатне думата, която задвижва астропроциановия катапулт, защото само с негова помощ можел да се озове в студения ад на тресящите се същества; как се озовал най-сетне сред тях, а те се опитвали да го уловят в лепкави мрежи, да му източат живака от главата или да му направят късо съединение; как го лъжели, показвайки му уродливи звезди, но небето било мнимо, защото в хитростта си скрили истинското; как се мъчели да научат с изтезания какъв е алгоритъмът му, а когато изтърпял всичко, му устроили капан, като го затворили в една магнетитна скала, а той веднага се размножил в нея на безброй Ерговци Самоиндукционовци, отместил железния капак, излязъл на повърхността и съдил строго бледниците в продължение на месец и пет дни; как с последни усилия чудовищата се нахвърлили срещу него с гъсеници, наречени танкони, но това не им помогнало, защото, неуморим в бойния си жар, мушкайки, колейки и разсичайки, той така ги омаломощил, че те му довлекли пред нозете негодника, бледника-ключодържател, а Ерг отсякъл мерзката му глава, изкормил тялото му и в него намерил камък, наречен трихобезоар, на който бил издълбан надпис на хищния език на бледниците, казващ къде се намира ключето. Самоиндукцион разрязал шестдесет и седем бели, светлосини и червени като рубин слънца, преди да отвори нужното и да го намери.