Читать «Как Ерг Самоиндукцион победи бледника» онлайн - страница 3

Хомосът научил бързо разумния език и дори се осмелявал да разговаря с Електрина.

Един път принцесата го попитала какво е това бялото, което свети в устата му.

— Наричам го зъби — казал той.

— Дай ми поне един зъб през решетката! — помолила принцесата.

— А какво ще ми дадеш в замяна? — попитал той.

— Ще ти дам златното си ключе, но само за малко.

— Какво е това ключе?

— Личното ми, с което всяка вечер се навива разумът. Нали и ти трябва да имаш такова.

— Моето ключе е различно от твоето — отвърнал той уклончиво. — А къде ти е?

— Тук, на гърдите, под златното капаче.

— Дай ми го…

— А ще ми дадеш ли един зъб?

— Ще ти дам…

Принцесата отвъртяла златното винтче, повдигнала капачето, извадила златното ключе и го подала през решетката. Бледникът го грабнал стръвно и хилейки се, избягал навътре в клетката. Принцесата го молела и умолявала да й върне ключето, но напразно. Като се страхувала да разкаже на някого какво е направила, Електрина се върнала с натежало сърце в дворцовите покои. Постъпила неразумно, но била още почти дете. На сутринта слугите я намерили просната без съзнание в кристалното легло. Дотичали кралят, кралицата и целият двор, а тя лежала като спяща, но не успели да я събудят. Извикал кралят придворните консилари-електричари и медикери-лекарници, а те, като прегледали принцесата, открили, че капачето е отворено, а няма нито винтчето, нито ключето! Шум се вдигнал и настанала суматоха в двореца, всички тичали, търсейки ключето, но напразно. На другата сутрин съобщили на потъналия в отчаяние крал, че неговият бледник иска да говори с него за изчезналото ключе. Кралят веднага отишъл в парка, а чудовището му казало, че знае къде принцесата си е изгубила ключето, но ще каже едва тогава, когато кралят му даде честната си дума да го освободи и му предостави кораб-пустоплав, за да може да се върне с него при своите. Кралят дълго не отстъпвал, наредил да претърсят целия парк, но накрая се съгласил с поставените условия. Приспособили тогава един пустоплав за полет, а бледникът бил изведен под стража от клетката.

Кралят чакал при кораба, а антропосът обещал да каже къде лежи ключето едва когато се качи на палубата.

Но когато се озовал там, проврял главата си през люка и като показал ключето, светещото в ръката му, извикал:

— Ето го ключето! Вземам го със себе си, кралю, за да не се събуди никога дъщеря ти, защото жадувам мъст за това, че ме опозори, държейки ме за посмешище в желязна клетка!!

Излязъл изпод кърмата на пустоплава огън и корабът се издигнал в небето сред всеобщо вцепенение. Изпратил след него кралят потеря от най-бързи стоманени дълбомраци и винтолети, но екипажите им се върнали с празни ръце, защото хитрият бледник заплел следите си и се измъкнал от преследването.

Разбрал крал Болудар колко зле постъпил като не послушал мъдреците-хомолози, но вече било късно. Най-напред електрикари-шлосерници се опитвали да пригодят ключе, Великият коронен монтажник, кралски резбари и оръжейници, златодво̀рци и стоманодво̀рци, изкусни киберграфове — всички идвали, за да покажат уменията си, но напразно. Разбрал кралят, че трябва да намери ключето, отнесено от бледника, иначе мрак щял да покрие завинаги чувствата и разума на принцесата.