Читать «Приятелят на Автоматей» онлайн - страница 3

Събудило го тихо подсвирване. Вух му напомнял за своето дружеско присъствие.

— О, чудесно е, че те има, Вух, едва сега разбирам колко е хубаво, че си при мене, а по-точно казано — в мене! — извикал Автоматей, съвземайки се от дълбокото небитие. Огледал се наоколо. Слънцето светело, морето още се вълнувало, но вече ги нямало страшните вълни, мъглите и дъждът. За съжаление обаче с тях изчезнал и корабът. По всяка вероятност бурята бушувала през нощта с неизразима сила, защото подхванала и отнесла в открито море лодката, която спасила Автоматей. Скочил той на крака и започнал да тича по брега, за да се озове след десет минути на същото място. Намирал се на безлюден остров и то много малък. Положението му не било розово. Но какво от това, щом си имал Вух! Осведомил го веднага за установените обстоятелства и го помолил за съвет.

— А! Е! Скъпи мой! — казал Вух. — Лоша работа! Чакай да помисля по-сериозно. Какво всъщност искаш?

— Как какво? Всичко: помощ, спасение, облекло, средства за съществуване, защото тук няма нищо освен пясък и скали!

— Хм! Така ли? Убеден ли си в това? А не се ли търкалят някъде по пясъка сандъци от разбития кораб, пълни с прибори, интересни книги, облекло за различни случаи и барут?

Автоматей обиколил тичешком надлъж и нашир плажовете, но не намерил нищо, нямало и една треска, отцепила се от кораба, който вероятно потънал като камък.

— Казваш, че няма нищо ли? Хм, много странно. Богатата литература за живота на безлюдни острови доказва неоспоримо, че корабокрушенецът винаги намира наблизо брадви, гвоздеи, сладка вода, масло, свещени книги, пили, клещи, пушки и много други потребни неща. Но като няма, няма. Може би има поне пещера в скалите, където да се скриеш?

— Не, няма никаква пещера.

— Казваш, че няма? Е, това е вече необичайно! Ще бъдеш ли така добър да се качиш на най-високата скала, за да хвърлиш един поглед наоколо?

— Веднага! — извикал Автоматей, изкатерил се на полегатата скала сред острова и онемял: от всички страни на вулканичното островче се простирал безкраен океан!

Казал това на Вух със слаб глас, намествайки с треперещ пръст памука в ухото си, за да не изгуби своя приятел. «Какво щастие, че не изпадна, когато корабът потъваше» — помислил си той и тъй като почувствал нов порив на слабост, седнал на скалата, чакайки нетърпеливо дружеската помощ.

— Слушай, приятелю! Ето съветите, които искам да ти дам в това трудно положение! — обадило се най-сетне очакваното с нетърпение гласче на Вух. — От изчисленията, които направих, стигнах до извода, че се намираме на непознат остров, нещо като риф, а по-скоро връх на подводна планинска верига, която се издига бавно от бездните и ще се свърже с континента след три до четири милиона години.

— Остави тези милиони, какво да правим сега?! — възкликнал Автоматей.

— Островчето се намира далече от корабните пътища. Шансът за случайна поява край него на някакъв кораб е едно на четиристотин хиляди.