Читать «Приказка за изчислителната машина, която се била със змея» онлайн - страница 4
Станислав Лем
— За тази цел ще трябва най-напред да направя различни пробни електрозмейове.
— А, не! Хиляди благодарности! — извикал кралят. — Един змей иска да ме лиши от трона, а какво ли ще стане, когато направиш много змейове.
— Така ли? Ами тогава ще трябва да потърсим друг начин. Ще използваме метода на последователните приближения в стратегическия му вариант. Иди и телеграфирай на змея да изпълни три математически действия, съвсем прости…
Калят отишъл, телеграфирал, а змеят се съгласил. Кралят се върнал при машината.
— Сега — рекла тя — му кажи кое е първото действие, което трябва да извърши: нека се раздели на себе си!
Кралят направил това. Електрозмеят се разделил на себе си, но в един електрозмей се съдържа сам един електрозмей, така че той продължил да си стои на луната и нищо не се променило.
— И какво направи сега — извикал кралят, като изтичал в подземието толкова бързо, че му се изули пантофите, — змеят се раздели на себе си, но тъй като в един змей има един змей, нищо не се промени!
— Не се кахъри, направих това умишлено, тази операция беше за отвличане на вниманието — казала машината. — Сега му кажи да извлече от себе си корен!
Кралят телеграфирал до луната, а змеят започнал да тегли, теглил, теглил, накрая целият затрещял, запъхтял се, затреперил, но внезапно коренът се освободил и той го издърпал от себе си!
Кралят се върнал при машината.
— Змеят трещя, трепери, скърцаше дори, но извлече от себе си корен и продължава да ме заплашва! — извикал той от прага. — Какво да правя сега, стара изчи… искам да кажа Ваша феромагнетичност?!
— Не се кахъри — казала тя, — а му кажи сега да се извади от себе си!
Понесъл се кралят към спалнята, телеграфирал, а змеят започнал да се изважда от себе си, най-напред извадил опашката си, след това краката си, после тялото си, а накрая, когато видял, че нещо не е наред, се поколебал, но от инерцията изваждането продължило, та извадил и главата си и останала една нула, или нищо: нямало го вече електрозмея!
— Няма го вече електрозмея! — извикал радостно кралят, като изтичал в подземието, — благодаря ти, стара изчислителна машино… благодаря ти… много работа свърши… заслужи си почивката, така че сега ще те изключа.
— О, не, скъпи мой — отвърнала машината. — Свърших си работата и ти искаш да ме изключиш, и не ме наричаш вече Ваша феромагнетичност?! Много лошо! Сега аз ще се превърна на змей, мили мой, и ще те прогоня от кралството, и вероятно ще управлявам по-добре от тебе, защото така и така се съветваше с мене по всички най-важни въпроси, та всъщност съм управлявала аз, а не ти…
И подрънквайки, бучейки, машината започнала да се превръща на елетрозмей. Огнените й електронокти вече се показвали отстрани, когато кралят, останал без дъх от ужас, си събул пантофите, изтичал до нея и започнал да троши с тях лампите й, която му попаднела! Задрънчала, закашляла се машината, програмата й се объркала, думата «електрозмей» станала «електросмола" и пред очите на краля, хъркайки все по-тихо и по-тихо, машината се превърнала в огромна лъскава буца черна като въглен електросмола, която още попуквала, докато от нея не изтекло във вид на небесносини искри цялото електричество и пред стъписания Полеандър не останала да дими само една голяма смолиста локва…