Читать «Приказка за изчислителната машина, която се била със змея» онлайн - страница 3

Включил я и едва се загряла, започнал да вика:

— Моя изчислителна машино! Миличка моя! Така и така стана, електрозмеят иска да ме лиши от трона, да ме изхвърли от кралството, спасявай ме и кажи какво да направя, за да го победя?!

— А, не — отвърнала изчислителната машина, — първо трябва да признаеш, че бях права за оная работа, а след това искам да ме наричаш само Велик изчислителен хетман, като може да ми казваш и Ваша феромагнетичност!

— Добре, добре, провъзгласявам те за Велик хетман и съм съгласен на всичко, което поискаш, само ме спаси!

Забръмчала машината, зашумяла, изкашляла се и казала:

— Проста работа. Трябва да се направи електрозмей, по-силен от този, който се намира на луната. Той ще победи лунния, ще му натроши всичките електрически кокали и така ще постигне целта си!

— О, прекрасно! — отвърнал кралят. — А можеш ли да ми начертаеш план за такъв змей?

— Това ще бъде свръхзмей — казала машината. — Не само мога да начертая план, но и самия змей мога да направя, с което ще се заема веднага, само имай малко търпение, кралю!

И наистина веднага зашумяла, забучала, заблестяла, сглобявайки нещо вътре в себе си и вече някакво подобие на огромен нокът, електрическо и пламтящо, се показало от единия й хълбок, когато кралят извикал:

— Стара изчислителна машино, почакай!

— Как се обръщаш към мене? Аз съм Велик изчислителен хетман!

— А, наистина — казал кралят. — Ваша феромагнетичност, нали електрозмеят, който ще направиш, ще победи другия змей, но сигурно самият той ще заеме неговото място, затова как ще можем да го премахнем на свой ред?!

— Като направим друг, следващ, още по-силен — обяснила машината.

— О, не! Не прави нищо такова, моля те, каква ми е ползата, че на луната ще има все по-страшни змейове, след като искам там да няма нито един!

— Това е друго нещо — отвърнала машината, — защо не ми го каза веднага? Виждаш ли колко нелогично се изразяваш? Момент само… трябва да помисля.

И бучала, бръмчала, шумяла, а накрая се изкашляла и казала:

— Трябва да направим антилуна с антизмей, да я изведем на орбита, съвпадаща с орбитата на нашата луна (тук нещо в нея изпукало), да клекнем и да запеем: «Аз робот съм млад, безстрашен, от водата се не плаша, над водата скачам — ето, и не трепва ми сърцето, все такъв ще съм до гроб, хайде хопа, хопа-хоп!!»

— Странни неща приказваш — казал кралят, — какво общо има антилуната с песента за младия робот?

— Какъв робот — попитала машината. — А, не, не, обърках се, имам чувството, че нещо отвътре не ми е наред, трябва някъде да съм се повредила.

Калят започнал да търси повредата, накрая намерил една изгоряла лампа, поставил нова и попитал машината какво да прави с антилуната.

— С каква антилуна? — попитала машината, която веднага забравила какво е говорила преди. — Не зная нищо за никаква антилуна… чакай, трябва да помисля малко.

Зашумяла, побръмчала и казала:

— Трябва да се създаде обща теория за побеждаване на антизмейове, спрямо която лунният змей ще бъде частен случай, много лесен за разрешаване.

— Създай тогава такава теория! — казал кралят.