Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 82

А ако ритуалът на Черепите се окаже реалност?

Няма да остана тук, както, изглежда, правят братята, след като спечеля каквото търся. О, може да се позадържа някакви си пет-десет години от благоприличие, от чувство на благодарност. Но след това се махам. Светът е голям; защо да прекарам цяла вечност в една пустинна обител? Имам си своя визия за бъдещия живот. В известен смисъл тя е като на Оливър: решен съм да утоля глада си за опит. Ще живея много различни животи, ще изпивам до дъно всичко от тях. Да речем, ще изкарам десет години на Уолстрийт и ще трупам богатство. Ако баща ми е прав, а съм сигурен, че е прав, всеки що-годе умен тип може да разбие борсата просто като прави обратното на това, което правят уж най-големите умници. Всички те са овце, добитък, сган гойише коп. Тъпи, алчни, следват тази или онази мода. Така че ще играя другата страна на играта, излизам с пет-десет милиона, влагам ги в подходящите акции, добри дивиденти, нищо модно, източници на стабилен приход. В края на краищата смятам да живея от тези дивиденти следващите десетина хиляди години, нали? Вече съм финансово независим. По-нататък? Ами, десет години разврат. Защо не? С достатъчно пари и самоувереност можеш да имаш всяка жена на света, нали? Ще имам Марго и десетки като нея всяка седмица. Имам право. Малко похот, да; не е интелектуално, не е Значимо, но ебането си има място в едно добре оформено съществуване. Добре. Пари и разврат. След това се заемам с духовното си богатство. Петнадесет години в трапистки манастир. Не говоря с никого; медитирам, пиша поезия, опитвам се да достигна Бога, домогвам се до съзнанието на Вселената. Сложи го двайсет години. Пречистване на душата, пълно очищение, въздигаш я до висини. После се отдавам на бодибилдинг. Осем години целодневни упражнения. Ели плажният атлет. Не петдесеткилограмовата хърба. Сърф, ски, печеля шампионата по борба на Ист Вилидж. По-нататък? Музика. Никога не съм стигал толкова далече в музиката, колкото бих искал. Ще се запиша в Джулиърд, четири години, пълна програма, проникване в дълбоката същност на музикалното изкуство, навлизане в последните квартети на Бетовен, четиридесет и осма на Бах, Берг, Шонберг, Ксенакис, всичката най-трудна материя, и ще прилагам техниките, които ще науча в манастира, за да навляза в сърцевината на вселената на звука. Може би ще композирам. Може би ще пиша критически есета. Ще изнасям концерти дори. Ели Щайнфелд в седмиците, посветени на Бах, Карнеги Хол. Петнайсет години за музика, става ли? Това запълва първите шейсетина години от безсмъртието ми. По-нататък? Вече сме навлезли здраво в двадесет и първия век. Хайде да видим света. Тръгвам да пътувам като Буда, скитам пеш от земя на земя, пускам косата си дълга, обличам жълти раса, нося просешка паница, осребрявам си чековете веднъж месечно в Америкън Експрес в Рангун, Катманду, Джакарта, Сингапур. Опознавам човешкия живот до най-дълбоките му недра, ям всякаква храна, мравки с къри, пържени тестиси, спя с жени от всякакви раси и вери, живея в колиби с течащи покриви, в иглута, в шатри, в плаващи къщи. Двайсет години за това и би трябвало да имам добра представа за културната сложност на човечеството. След това мисля, че ще се върна към първоначалната си специалност, лингвистика, филология, и ще си позволя кариерата, която временно съм изоставил. За трийсет години бих могъл да напиша фундаментален труд за неправилните глаголи в индоевропейските езици или да разбия тайната на етруския, или да преведа пълния корпус на угаритската поезия. Която област избере капризът ми. След това ставам хомосексуален. След като имаш на разположение вечен живот, трябва да опиташ всичко поне веднъж, нали, а Нед твърди, че животът на гея е всъщност хубавият живот. Лично аз винаги съм предпочитал момичетата, интуитивно, инстинктивно — по-меки са, по-гладки, по-приятни на допир — но по някое време трябва да разбера какво има да предложи и другият пол. Sub specie aeternitatis трябва ли да е толкова важно дали мушкаш чепа в тази дупка, или в онази?