Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 81
Робърт Силвърбърг
Но ние сме тук. Истинско е. Вътре сме. Ще ни приемат за кандидати.
Всичко това е установено. Всичко е реално. Но „реално“ е само шум. „Реално“ е нереално. Не мисля, че съм свързан повече. Не мисля, че съм включен. Другите трима могат да отидат В ресторант и ще си мислят, че захапват чудесен сочен печен на скара бифтек; аз ще знам, че захапвам купчина атоми, абстрактно възприятие, което сме етикирали „бифтек“, а не можеш да се нахраниш с абстрактни възприятия. Аз отричам бифтечното на бифтека. Отричам реалността на бифтека. Отричам реалността на Къщата на черепите. Отричам реалността на Оливър Маршал. Отричам реалността на реалността.
Май съм стоял твърде дълго на слънце днес.
Уплашен съм. Аз се разпадам. Не съм включен. А не мога на никого от тях да кажа за това. Защото отричам и тях. Отрекъл съм всичко. Бог да ми е на помощ, отрекъл съм Бог! Отрекъл съм смъртта и съм отрекъл живота. Какво питат привържениците на дзен? Какъв е звукът от пляскането на една ръка? Къде отива пламъкът на свещта, когато се угаси?
Къде отива пламъкът?
Мисля, че и аз ще отида там. Скоро.
27. ЕЛИ
Ето, че започва. Ритуалите, диетата, гимнастиката, духовните екзерсизи и останалото. Дотук несъмнено сме видели само върха на айсберга. Много още остава да се разкрие; например все още не знаем кога ще трябва да се изпълнят условията на Деветата мистерия. Утре, другия петък, на Коледа, кога? Вече се гледаме някак злобно, взираме се през лицето до черепа отдолу. Ти, Нед, ще се самоубиеш ли заради нас? Ти, Тимъти, каниш ли се да ме убиеш, за да можеш да живееш? Изобщо не сме разсъждавали на глас над този аспект, нито веднъж. Твърде ужасно и твърде абсурдно изглежда да се понесе едно такова обсъждане, дори да се мисли за него. Може би изискванията са символични, метафорични. Може би не. Това ме тревожи. Още след началото на този проект долових определени допускания кой трябва да си отиде, ако се наложи някой от нас да си отиде: аз да умра от техните ръце, Нед сам да сложи край на живота си. Разбира се, ще го отхвърля. Дойдох тук, за да спечеля вечен живот. Не знам дали някой от останалите го направи наистина за това. Нед, чудатият Нед, е способен да види в едно самоубийство най-прекрасната си поема. Тимъти като че ли не го интересува много дълголетието, макар да допускам, че ще го приеме, стига да го споходи без особено усилие. Оливър настоява, че категорично отказва да умре, изобщо, и е много разпален по този въпрос; но Оливър е много по-нестабилен, отколкото изглежда на повърхността, и мотивите му са неясни. С подходящо философско внушение може толкова да заобича смъртта, колкото твърди, че обича живота. Тъй че не мога да кажа кой ще живее и кой ще се принесе в жертва на Деветата мистерия. Само дето внимавам много и ще продължа да си отварям очите, докато пребиваваме тук. (Колко ли дълго ще е? Всъщност изобщо не бяхме мислили за това. Великденската ваканция свършва след шест-седем дни. Изпитанието със сигурност няма да приключи дотогава. Имам усещането, че ще трае месеци, ако не и години. Махаме ли се все пак другата седмица? Заклехме се, че няма, но разбира се, братята не могат да ни направят кой знае какво, ако се измъкнем всички посред нощ. Само че аз искам да остана. Седмици, ако се наложи. Години, ако потрябва. Във външния свят ще се съобщи, че сме в неизвестност. Регистратори, наборни комисии, родителите ни, всички ще се зачудят къде сме. Стига да не ни проследят дотук обаче. Братята са донесли багажа ни от колата. Самата кола е паркирана в края на пустинната пътека. Ако щатските полицаи я забележат някой ден? Ще пратят ли човек по пътеката, за да потърси собственика й? Неясноти колкото искаш. Но оставаме тук, докато трае Изпитанието.
