Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 36

Не за първи път съм чул това. Ели отдавна ни е представил всичките си данни. Решението ни да тръгнем за Аризона съзряваше изключително бавно и беше тласкано към съзряване през акри псевдофилософско бръщолевене. Тогава казах, и сега го казвам:

— Декарт умира на петдесет и четири, нали?

— Злополука. Изненада. Освен това той все още не е усъвършенствал теориите си за дълголетието.

Тимъти:

— Жалко, че не е работил по-бързо.

— Жалко, да, за всички ни — каза Ели. — Но затова имаме Пазителите на черепите. Те са усъвършенствали техниките си.

— Така казваш ти.

— Така вярвам — отвърна Ели, мъчеше се да се убеди сам. И познатият танц се подхвана отново. Ели, съсипан от умора, на ръба на неверието, изрежда аргументите си, за да приведе отново мислите си в ред. Вдигнал е ръце с разперени пръсти, в педагогически жест. — Съгласихме се, че хладнокръвието тук не играе, прагматизмът е изчерпан, философският скептицизъм е старомоден. Целия този пакет от подходи го пробвахме и не действат. Те ни отрязват от твърде много неща, които са важни. Те не отговарят достатъчно на истинските въпроси. Те само ни правят да изглеждаме умни и цинични, но сме все така невежи. Съгласни ли сме?

— Съгласен — отвръща Оливър, с присвити очи.

— Съгласен — отвръща Тимъти, с прозявка.

— Съгласен. — Дори и аз, ухилен.

Отново Ели:

— Никаква мистерия не е останала в модерния живот. Научното поколение я уби окончателно. Рационалистката чистка, която изхвърля невероятното и необяснимото. Вижте колко куха е станала религията в последните сто години. Бог е мъртъв, казват ни. Разбира се: убит е. Вижте, аз съм евреин, взел съм си еврейските уроци като добро малко юде, чета Тората, взех си своя Бар Мицвах, дадоха ми писалки… някой поне веднъж да ми спомена Бог в контекст, който си заслужава да чуеш? Бог бил някой, който говорил на Мойсей. Бог бил някакъв огнен стълб преди четири хиляди години. Къде е Бог сега? Не питайте евреин за това. Не сме го виждали от доста време. Почитаме правила, диетични канони, обичаи, думите на Библията, хартията, на която е отпечатана Библията, самата подвързана книга, но не почитаме свръхестествени същества като Бог. Брадатото старче, което брои грехове — не, не, това е за шварцерите, това е за гоите. Само че какво да кажем за вас, тримата гойим? Вашите религии също са празни. Ти, Тимъти, елитарната ти Епископална църква, ти какво имаш, облаци тамян, златоткани раса, момченцата в хора, които пеят Вон Уилямс и Елгар. Ти, Оливър, методистът, баптистът, презвитерианецът, дори не мога да се оправя с тях, те са нищо, нищичко, никакво духовно съдържание, никаква мистерия, никакъв екстаз. Все едно да си евреин реформист. А ти, Нед, папистът, неосъщественият свещеник, ти какво имаш? Девата? Светците? Детето Христос? Не може да вярваш на този боклук. Изгорено е от мозъка ти. Това е за селянията, за лумпенпролетариата. Иконите и светената вода. Хлябът и виното. Би искал да го вярваш… Господи, аз самият бих искал да го повярвам! Католицизмът е единствената пълна религия в тази цивилизация, единствената, която поне се опитва да се домогне до мистичното, до резонанса със свръхестественото, до усещането за по-висши сили. Само че са го унищожили, унищожили са нас, не можеш да приемеш нищо. Всичко вече е Бинг Кросби и Бергман, или братята Бериган с манифестите им, или поляците, предупреждаващи срещу безбожния комунизъм и порнофилмите. Тъй че религията е мъртва. Свършила е. И къде оставаме тогава? Сами под едно ужасно небе и чакащи края. Чакащи края.