Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 125

— Как го разбра всичко това?

— Оливър ми го каза снощи.

— В своята изпо…

— В своята изповед, да. Случило се в Канзас. Отишъл на лов из горите с негов приятел, с една година по-голям. Спрели да поплуват и когато излезли от водата, онзи го съблазнил, а Оливър се възбудил. И не го е забравил до ден днешен. Тръпката, чистата физическа наслада, въпреки че се е старал да не повтори никога повече изживяното. Затова си абсолютно прав, като казваш, че стегнатостта на Оливър, маниакалният му характер до голяма степен може да се обяснят с усилията му да потисне своята…

— Ели?

— Да, Нед?

— Ели, тези изповеди трябваше да останат само между двама.

Той прехапа устна.

— Знам.

— Ти нарушаваш личното пространство на Оливър, като ми казваш всичко това. И то точно на мен.

— Знам.

— Защо го правиш тогава?

— Мислех, че ще те заинтересува.

— Не, Ели, тия на мен не ми минават. Човек с твоите морални възгледи, с твоя екзистенциален усет… мамка му, пич, не си мислил просто да поклюкарстваш. Дошъл си тук с намерението да издадеш Оливър пред мен. Защо? Да не би да ме подбуждаш да започна нещо с Оливър?

— Не точно.

— Тогава защо ми разправяш всичко това?

— Защото знам, че е грешно.

— Що за мърляво обяснение? Той се ухили смутено.

— Дава ми нещо, което да изповядам. За мен това нарушаване на доверието е най-отвратителното нещо, което съм правил. Да разкрия тайната на Оливър пред единствения, който е най-способен да се възползва от уязвимостта му. Окей, направих го и сега официално изповядвам, че съм го направил. Mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa. Грехът беше извършен тук пред очите ти и сега ще ми дадеш опрощение, нали?

Избълва думите толкова бързо, че за момент не можах да проследя сложните византийски усуквания на обяснението му. Дори след като го разбрах, не можех да повярвам, че го казва сериозно. Накрая заявих:

— Това е шикалкавене, Ели.