Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 324

Делиамбър каза внезапно:

— Боя се, че ни очакват нови неприятности, и то немалки.

— Какво имаш предвид?

— Виждате ли някакви промени на небето?

— Да — рече Валънтайн. — Колкото повече се измъкваме от облачния пояс, то става все по-ярко и все по-тъмносиньо.

— Погледнете по-внимателно — каза Делиамбър.

Валънтайн се взря нагоре по склона. Всъщност се бе изказал лекомислено и твърде прибързано, защото просветляването на небето, което бе забелязал преди малко, сега се бе променило по странен начин: над главата му то имаше лека тъмна отсянка, сякаш наближаваше буря. Облаци не се виждаха, ала зад синевата се прокрадваше чудновата и зловеща сива окраска. И знамената, издигнати на флотерите, развявани досега от лек западен вятър, бяха променили посоката си и показваха право на юг, разлюлявани от ветрове с внезапна сила, спускащи се от върха.

— Промяна на времето — рече Валънтайн. — Сигурно ще завали дъжд? Но защо се безпокоиш?

— Някога да сте забелязвали внезапни промени на времето на тази височина около замъка Връхни?

Валънтайн се навъси.

— Не, едва ли е имало чести промени.

— Никога не е имало промени — каза Делиамбър. — Милорд, защо климатът на тази област е толкова мек?

— Ами защото се контролира от Замъка, изкуствено се създава и направлява от големите машини, които…

Той млъкна внезапно, гледайки ужасено.

— Именно — каза Делиамбър.

— Не! Такова нещо е немислимо!

— Разсъдете, милорд — каза врунът. — Върхът пронизва надълбоко студения мрак на пространството. В Замъка над нас се крие един уплашен човек, заел трона чрез коварство, но току-що е видял как най-доверените му военачалници го напущат и преминават на страната на неговия враг. Сега към върха се изкачва безпрепятствено една непобедима армия. Как може да й попречи да стигне до него? Просто като изключи климатичните машини и замрази този мек въздух в дробовете ни, като спусне нощ следобед и ни обгърне с мрака на космическото пространство, като превърне отново този връх в безжизнена зъбата скала, какъвто е бил преди десет хиляди години. Погледнете небето, Валънтайн! Погледнете знамената, които плющят на вятъра!

— Но на върха живеят един милиард души! — извика Валънтайн. — Спре ли климатичните машини, ще унищожи не само нас, но и тях! А и себе си… освен ако не е намерил някакъв начин да изолира Замъка от студа.