Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 302

Кметът на Макропрозопос притича на кея да го приветства, носейки дарове, големи, обемисти топове от най-изящните тъкани на неговия град. Той почти се просна, правейки реверанси, и с радост обеща да мобилизира осем хиляди свои граждани, за да се присъединят към въстаническата армия.

— Какво става? — попита Карабела тихо. — Нима са готови да приемат за коронал всеки, който крещи до небесата, че е претендент за трона, и размахва някой и друг енергомет?

Валънтайн повдигна рамене.

— Това са мирни боязливи хора, които обичат комфорта и лукса. От хиляди години те познават само благоденствие и единственото им желание е то да продължи още хиляди години. Мисълта за въоръжена съпротива им е чужда, затова отстъпват бързо, когато дойдем при тях.

— Така е — каза Слийт — и ако Барджазидът довтаса тук идущата седмица, и на него ще се кланят така раболепно.

— Може би. Може би. Но аз набирам сили. Когато тези градове се присъединят към мен, другите по-нататък не ще смеят да ми откажат своята вярност. Ще има истинска надпревара, нали?

Слийт се намръщи.

— И все пак всичко, което вършите сега, някой друг би могъл да го върши в друго време, а това не ми харесва. Ами ако догодина се появи някой червенокос лорд Валънтайн и заяви, че той е истинският коронал? Или пък някой лииман се изтъпанчи и поиска всички да коленичат пред него, твърдейки, че съперниците му са обикновени магьосници? Този свят ще полудее.

— Има само един миропомазан коронал — отвърна Валънтайн спокойно — и жителите на тези градове, независимо от подбудите им, просто се прекланят пред волята на Божествения. Върна ли се веднъж в замъка Връхни, няма да има повече нито узурпатори, нито претенденти, обещавам ви това!

И все пак в душата си признаваше, че Слийт говори умно. Колко слаба е, мислеше си той, основата, на която се крепи нашето управление! Крепи се само на добрата воля. Сега Доминин Барджазид показваше, че с предателство може да се прекърши добрата воля, и Валънтайн започваше да се убеждава — поне в момента, — че на предателството може да се противодейства само със заплаха. Но, питаше се Валънтайн, дали Маджипур ще си остане същият, когато цялата тази борба завърши?

7

След Макропрозопос дойде Апокрюн, а после Стангард Фолс и Нимиван, Треиз, Саут Гейлс и Митрипонд. Всички тези градове с общо около петдесет милиона население побързаха да признаят властта на русокосия лорд Валънтайн.

Ставаше така, както Валънтайн бе очаквал. Тези речни жители нямаха вкус към войната и никой град не искаше да се бие само за да се определи кой от съперниците е истинският коронал. Сега, след като Пендиуейн и Макропрозопос бяха се предали, останалите с готовност се присъединяваха към тях; но Валънтайн знаеше, че тези победи са нищожни, защото речните градове щяха да се отметнат със същата готовност, ако видеха, че везните клонят към тъмнокосия властник: законност, миропомазване, воля на Божествения — всички тези неща имаха далеч по-малко значение в реалния свят, отколкото би предполагал човек, израсъл в дворовете на замъка Връхни.