Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 300

— Разбира се, но…

— Какво но? — попита Валънтайн рязко.

— Предполагахме, че по този начин новият коронал просто изпробва властта си.

— И ще позволите смирено да бъдете потискани от тоя, чието задължение е да ви служи?

— Милорд…

— Нищо, нищо. Виждате ли, че вие ще спечелите не по-малко от мен, когато възтържества правдата? Дайте ми армия, кмете Халигорн, и хиляди години в баладите ни ще бъде възпявана храбростта на пендиуейнци.

— Аз отговарям за живота на хората си, милорд. Не бих допуснал да ги избиват или…

— Аз пък отговарям за живота на вашите хора и за още двайсет милиарда други — каза Валънтайн разпалено. — И ако се пролеят пет капки нечия кръв, докато се придвижвам към замъка Връхни, за мен това ще бъдат шест капки. Но без армия аз съм твърде уязвим. С армия ставам кралска особа, имперска сила, която отива да се разплати с врага. Разбирате ли, Халигорн? Свикайте хората си, кажете им какво трябва да се направи, призовете за доброволци.

— Добре, милорд — отвърна Халигорн разтреперан.

— И гледайте доброволците наистина да са доброволци!

— Ще бъде сторено, милорд — прошепна кметът.

Събирането на армията мина по-бързо, отколкото очакваше Валънтайн — само няколко дена бяха нужни за подбор, въоръжаване и осигуряване на припаси. Халигорн съдействаше всячески — сякаш искаше да види Валънтайн час по-скоро на път за някоя друга област.

Гражданското опълчение, събрано, за да брани Пендиуейн от нахлуване на претендент, сега стана ядро на сформираната набързо лоялистка армия — около двайсет хиляди мъже и жени. Град с тринайсет милиона жители би могъл да даде значително по-големи ефективи; но Валънтайн не искаше да разстройва повече живота в Пендиуейн. А и не бе забравил максимата си, че е по-добре да жонглираш с бухалки, отколкото с дуикови дънери. Двайсет хиляди бойци бяха за него горе-долу сносна военна сила, а от дълго време стратегията му беше да постигне целта си с постепенно привличане на подкрепа. Дори огромният Зимър, разсъди той, започва като малки струйки и поточета някъде в северните планини.

Тръгнаха по Глейдж в ден, дъждовен преди зазоряване, възхитително ясен и слънчев след това. Всички речни кораби на петдесет мили разстояние от двете страни на Пендиуейн бяха реквизирани за превозване на войските. Голямата флотилия се движеше спокойно на север, вятърът развяваше зеленозлатните знамена на коронала.

Валънтайн стоеше близо до носа на флагманския кораб. До него бяха Карабела, Делиамбър и адмирал Азенхарт от Острова. Измитият от дъжда въздух ухаеше приятно и чисто — хубавият свеж въздух на Алханроел, който повяваше към него от замъка Връхни. Чудесно беше чувството, че най-после е на път към дома.

Тези речни кораби от Източен Алханроел бяха по-аеродинамични, по-малко фантазьорски причудливи от ония, които Валънтайн бе видял по Зимър. Те бяха големи, прости плавателни съдове, високи и тесни, с мощни машини, способни да ги придвижват срещу силното течение на Глейдж.