Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 270

… Замъкът на лорд Валънтайн…

Той беше съвсем близо. Макар че планинският път водеше почти право нагоре и гъсти като вълна мъгли надвисваха ниско над пътеката, той вървеше напред, вече по-бързо, като подскачаше и подтичваше, жонглирайки великолепно със стотиците си лъскави джунджурии. Точно пред себе си видя три големи огнени стълба, които, когато се приближи повече, преляха в лица — Шинаам, Дилифон, Нарамир, застанали един до друг на пътя му.

Те заговориха с общ глас:

— Къде отиваш?

— В замъка.

— Чий замък?

— Замъка на лорд Валънтайн.

— А кой си ти?

— Попитайте тях — каза Валънтайн, махайки с ръка към танцуващите зад него. — Нека те ви кажат името ми!

— Лорд Валънтайн! — кресна Шанамир, който пръв го приветства.

— Той е лорд Валънтайн! — извикаха Слийт, Карабела и Залзан Кавол.

— Лорд Валънтайн короналът! — викаха метаморфите, капитаните и горските братя.

— Вярно ли е? — попитаха министрите на понтифекса.

— Аз съм лорд Валънтайн — произнесе Валънтайн спокойно и хвърли високо над главата си хилядата диадеми, и те се издигнаха, докато се загубиха от очи в мрака, който цари между световете, а после изплуваха от този мрак и полетяха безшумно надолу, блещукайки, искрейки като снежинки по склоновете на планините на север, и когато докоснаха фигурите на Шинаам, Дилифон и Нарамир, тримата министри изчезнаха мигновено, оставяйки след себе си само сребрист отблясък, и портите на Замъка се разтвориха.