Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 238

— Защо не? — каза Карабела. — Те могат да се отглеждат като странична атракция в Пидруид. Сигурно има начин да се поддържат в добро здраве и в замъка на лорд Валънтайн.

Валънтайн кимна.

— Ще наемем градинари от Стоиен. Ще разберем с какво се хранят и ще го превозваме редовно до Върха.

Слийт потръпна.

— От тези твари ме побива страх, милорд. Толкова ли привлекателни ги намирате вие?

— Не точно привлекателни — отвърна Валънтайн. — Просто интересни.

— Както, струва ми се, намирахте и устоцветите, а?

— Устоцветите, да! — възкликна Валънтайн. — Някои от тях също ще пренесем в Замъка!

Слийт изпъшка.

Валънтайн почти не му обърна внимание. Лицето му светеше от внезапно въодушевление. Като улови Слийт и Карабела за ръцете, той заговори:

— Всеки коронал е добавял по нещо към Замъка: обсерватория, библиотека, парапет, назъбени стени с призми и щитове с гербове, арсенал, банкетна зала, трофейна зала, царуване след царуване Замъкът е растял, променял се е, ставал е все по-богат и по-сложен. За моето кратко време аз нямах възможност дори да мисля с какво бих могъл да допринеса. Но слушайте: кой коронал е видял Маджипур така, както го видях аз? Кой е пътувал толкова надалеч, с толкова бурни преживявания? За да ознаменувам приключенията си, аз ще събера необикновените неща, които съм видял — устоцветите и тези растения-животни, балонестите дървета и една-две големички дуики, цяла гора огнени палми, сенситивоси и ония пеещи папрати, всички чудесии на нашето скиталчество. Сега в Замъка няма нищо от тоя род, само поставените под стъкло малки растения-къщи, построени от лорд Конфалюм. Аз ще я направя грандиозна! Градината на лорд Валънтайн! Как ви се струва това?

— Ще бъде чудесно, милорд — рече Карабела.

Слийт каза кисело:

— Не бих пожелал да се разхождам между устоцветите в градината на лорд Валънтайн даже срещу три херцогства и всички приходи на Нимоя и Пилиплок.

— Освобождаваме те от обиколки из градината — заяви Валънтайн през смях.

Но нямаше да има нито обиколки из градината, нито изобщо градина, докато Валънтайн не се заселеше отново в замъка на лорд Валънтайн. Цяла една безкрайна седмица той бездейства в Стоиен, чакайки Азенхарт да привърши запасяването. Три от корабите щяха да се върнат на Острова, носейки стоки, купени тук за потребление на Острова, другите четири щяха да продължат по-нататък като тайна охрана на Валънтайн. Господарката му бе дала повече от сто от най-яките си телохранители под командуването на страшната йерархка Лоривейд: не съвсем воини, защото на Острова на съня не бе имало насилие, откакто метаморфите бяха нахлули в него за последен път преди хиляди години, но тези бяха добре подготвени и безстрашни мъже и жени, верни на Господарката и готови да дадат живота си, ако станеше нужда, за да възстановят реда в кралството. Те бяха ядро на една лична армия — първата такава военна сила, доколкото беше известно на Валънтайн, сформирана на Маджипур от най-стари времена досега.